Недялко Недялков
1 година от убийството на Алексей Петров.
1 година симулация, че се води разследване.
Как системата да разследва сама себе си?!
Вероятно за да отбележат годишнината, от СДВР решиха вчера да разпитат…мен, вашия покорен слуга.
„Сетихте се, момчета“, викам им.
„Какво да се прави, чак сега дойдоха указания от наблюдаващия прокурор“, отговарят.
Наблюдаващият прокурор, който вместо да наблюдава, широко си е затворил очите, ама нейсе.
„Съмнявате ли се в някого?“
„Споделял ли ви е, че може да бъде убит?“ (готин въпрос)
„Знаете ли дали е имал финансови затруднения?“
„Подскажете ни кого друг можем да разпитаме“
…и все такива смислени и полезни за разследването теми.
Казах им това, което говоря публично вече цяла година. За мен няма съмнение, че убийството е политическо, поръчано от високите етажи на държавната власт, от босовете на сглобката. Те го използваха да ги събере, а после стана излишен и опасен. Опасен с информацията и компроматите, които притежаваше за тях. Ликвидираха го – един проблем по-малко. Ликвидираха го, защото се страхуваха от него.
Като Къро.
Като Нотариуса.
Като бомбата за Гешев.
Вижте кои и как просперираха след разстрела на Алексей, там е заровено кучето.
Животът ми се пресече с Алексей преди много, много години – покрай оперативното дело на ДАНС „Галерия“, в което службите ме следяха и подслушваха по заповед на президента Първанов и премиера Станишев.
Алексей въплъщаваше типологията и двете лица на прехода – ченге и престъпник едновременно.
„Аз съм ченге, назначено за престъпник от държавата“, обичаше да повтаря и се гордееше, че бори лошите в ролята на лош, един от тях.
Обсесията му бе да се завърне на бял кон в ДАНС, да получи професионална реабилитация след арестите по „Октопод“.
Мисля, че това бе и мотивът му да акушира на сглобката – привидя възможност покрай близостта си с Петко Петков и Кирил.
Всякакви гадории и лъжи се изписаха и изговориха за него след смъртта му. А кой би дръзнал да му ги каже в очите, докато бе жив?! Типично – по порода сме лешояди, комплексари, ровим кости, перчим се над падналия, защото е лесно.
Предупреждавах го (и не само аз!), че ще го използват и употребят. В последните седмици преди убийството се изпокарахме – не можех да се примиря, че съучаства в тази перверзия, че посредничи на Борисов и ПП, че по поръчка иска главата на превърналия се в неудобен Гешев в купените национални телевизии, че не слиза от екрана им…
Изпокарахме се и сега това ми тежи.
И не се успокоявам от факта, че съм се оказал прав.
Човека, човека го няма, а човекът е най-важен, живият човек, не спомените за него.
Колега, липсваш, не само на корта.
Недялко Недялков
