И пак за пилона, драги ми сънародници.
Висотата на един народ не се измерва с височината на пилоните му.
Ако правите разлика в лексикалната семантика на думите „висота” и „височина”, ще разберете какво имам предвид.
Висотата на народа е в неговите малки ежедневни отпечатъци – в чистотата на улиците, в обноските с близки и непознати, в удоволствието да поздравиш с „Добър ден” продавачката в магазина, в отношението към други народи, в отговорността му към природата.
Висотата на един народ се измерва и с неговата езикова грамотност (дори в социалните мрежи!), с хигиенните му навици, с познанията му за света.
Висотата на един народ е в неговата духовна осанка, а не в коленето на прасета по улиците. В прочетените книги от семейната библиотека, а не в изхвърлянето на боклуци в реки и дерета.
Висотата на един народ е в националното му достойнство, когато ходи на избори, а не в примирението с душеприказчиците, за да си спаси изпросеното и измълчано чиновническо местенце.
Висотата на един народ няма нищо общо с височината на пилона с трибагреника, под който ще се ширне щедра уханна кебапчийница.
Фрапантната показност е признак на комплекси и белег на малоценност. Мисля, че още дълго имаме да израстваме до съзнаването, че именно малките ежедневни неща определят физиономията и висотата на една нация.
Лидия Делирадева
