Вкарат ли ни във война ще мрем ние, децата и бащите ни. Нашите майки, жени и сестри ще са из мазетата…
В това време – ония, които гласуват, ще са из островните плажове, а също – на гости при парите си. Из офшорните зони.
Нашето оръжие дават, същото, което са платили бащите ни, но пазят в тайна кое от това, което сме купили ще подарят.
Над четири пети от българите не одобряват изпращане на оръжие срещу Русия, а в това време четири пети от така наречените “народни представители” гласуват за изпращане.
Всичко това наричаме “демокрация” и стоим като в прехлас пред телевизорите, докато от там ни рекламират как изгодно да вземем кредит, за да си платим тока.
Лудост някаква. Толкова голяма и всеобхватна, че сме свикнали с нея, а много дори я намират за напълно нормална.
Христо Христов
