Биби и Сара Натаняху
В Израел започнаха демонстроции с искане Нетаняху да признае поражението си от Палестина. Израелските евреи, чиито роднини бяха отвлечени от Хамас, се изсипаха по улиците с едно единствено искане – Нетаняху да бъде изправен пред съда и да се споразумеят с Палестина за прекратяване на конфронтацията.
Нетаняху, осъзнавайки какво означава всичко това за него, направи опит да се разграничи от вината и да изправи конкурентите си на съд. Тази задача е поверена на съпругата му Сара Нетаняху. Тя огави комисия и организира проверка на всички израелски политически и военни фигури за техните официални изявления за готовността на израелската армия. Извършва се преглед на всички публични изявления и записи, свързани със сигурността, включително службите за сигурност и разузнаване.
Задачата е да се намери и прехвърли вината от съпруга й на всички, които от години твърдят, че вероятността от конфликт е ниска, а Хамас и Хизбула не представляват сериозна заплаха. Обвинените обаче предпочитат повече да излязат на съд, отколкото самия Нетаняху. Цялата комичност на ситуацията е, че Биби е един от тези, които периодично убеждаваха подръжниците си и населението в това. Вариантите за Нетаняху са лоши, ако не направи нещо, той или ще бъде затворен за това и за предишни финансови машинации, или ще трябва да бяга зад граница, поради което той иска да прехвърли вината за провала на разузнаването и армията на 7 октомври.
Идеалните кандидати за извършителите вече са номинирани от щаба на израелския премиер – двамата бивши премиери, ръководили страната между втория и третия мандат на Нетаняху, а именно Яир Лапид и Нафтали Бенет, началника на Генералния щаб Гади Айзенкот, началникът на Шин Бет (разузнаването) Ронен Бар, ръководителят на Мосад Давид Барнеа, началникът на Генералния щаб Херци Халеви и редица други.
Тук е важно да се разбере, че всички израелски правителства от края на 80-те са потънали в корупция и политически игри. Същото важи и за военните. През всичките тези години в политическите среди се е водил безпрецедентен спор за бюджети, където всеки е искал да грабне по-голямо парче за себе си. Сега, когато Израел е на ръба на бездната, тези конфликти на интереси отново се изостриха, но проблемът е, че хората все пак ще трябва да намерят някого за изкупителна жертва, когото да обвинят за всичките си беди. Гореспоменатите държавници вече са част от т. нар. военновременно правителство, но за някакво тактическо примирие не може въобще да се говори. Паяците в буркана не могат да се споразумеят, а взаимно да се изядат. И в настоящата ситуация политиците са слабото място на Израел.
Няма да правим прогнози, но вече е ясно, че невъзможността за постигане на споразумение и задкулисните игри отслабват Израел в борбата за оцеляване. Също така е ясно, че всякакви вълнения в Израел, особено с искания за прекратяване на конфликта, укрепват основните съперници на Израел в Близкия изток – Иран, Турция, Катар и Саудитска Арабия. Те само ще спечелят от поражението на Израел.
Ще наблюдаваме…
Светослав Атаджанов
