Едно от нещата, които ме изумяват в българина, е, че той много трудно преценява мястото си в света. Алеко Константинов майсторски е проникнал в българският бит и душевност с образа на Бай Ганьо, който се тупа в косматите гърди и крещи „Булгаааар, булгааар“, убеден, че бай ти Ганя знае всичко най-добре.
Виждам отново наплива на кандидат-депутати, от които 90 % само майките им ги познават, и които в живота си не са постигнали кой знае какво. Дори забелязвам, че листите на някои партии определено са пълни с пълни неудачници и аутсайдери в живота, явно с идеята, че който не става за нищо, става за политик. В листите на една моя „любима“ партия в Пловдив забелязвам човек, фалирал два пъти малка сладкарница и друг, успял да фалира като едноличен търговец на дребни стоки. Виждам и друг, който с голямо затруднение би разделил сено на две магарета. Общият знаменател е – извън местен, неизвестен и несвестен.
Лошото е, че свестните и умните се гнусят от политиката. След опита ми последната година с чиста съвест мога да кажа, че политиката е много по-мръсна, отколкото съм подозирала и там почтените хора биват компрометирани и мачкани, за да не пречат на мазната корупционна политическа машина да върви. За сметка на това всякакви маргинали и аутсайдери, както и доказани корумпета, са се намърдали на избираеми и неизбираеми места и чакат да ги изберем, за да ги издържаме. Вярно, и аз бях депутат. Но пък съм внесла достатъчно законопроекти, проекти за решения, питания и т.н., достатъчно работа съм свършила, за да мога съвестно да кажа, че съм си заслужила заплатата. Но пък имаше колеги, на които така и не научих името, защото нито на трибуна, нито в комисия са се изказвали, а и не са предложили абсолютно нищо. Те какво ще отчетат на избирателите си, не ми е ясно. Но пък, може би, избирателите им изобщо няма да се сетят кои са те и няма и да ги питат.
Гледам политически вожд с общо две години и половина трудов стаж извън партийния как иска да ни управлява. Та той себе си не може да управлява, тръгнал държавата да оправя. Или друг, на когото целият му живот е минал в парламента и изобщо дори не знае как се изкарва хляба извън политиката. И разни мамини синчета и дъщерички, които са се намърдали с протекция, но без да осъзнават, че са прости глисти, се пънат да станат анаконди. Е, не става.
Въпросът е не само как да убедим свестните да се кандидатират. Партиите не искат свестни, местни и известни. Те искат послушни и верни. Но да кажем, това се преодолее. Как да убедим леля Пенка, че ще оправи държавата този, който прави задълбочен анализ на държавното управление и пише програми, а не този, който й се хили от плакатите и заявява, че само той ще оправя всички и никой друг? Как да убедим народа да избира знаещи и можещи, а не циркаджии и неудачници?
Въпросът е важен, от него зависи бъдещето. Защото кукловодите могат да насочват. Но ние в момента им помагаме с нашия отказ от мислене и гласуване
Елена Гунчева
