Все си мислех, че нашите чиновници са изроди, ама много съм се бъркала – призовават ме по високоговорителите на Айндховенското летище: „Господин или госпожа Нордел да се яви на секюрити контрола“. Аз вече съм се наредила на опашката за проверка и си викам, „Ша го духате, 20 минути чакам, а и съм на секюрити контрола, от опашката не мърдам“. Минавам скенери, простотии, обличам се и гледам завардили с кучета и проверяват един по един. Спират ме – „Вие, шведка?“ отвръщам – „Ние, много шведка! И от всякъде!“ Викам си, „айдеее пак се почна“, щот преди години в Брюксел ме задържаха да проверят дали паспортът ми не бил фалшив – един пикльо от гранична полиция ме пита, „Платихте ли за този паспорт?“ и аз си немах друга работа, ми надцених чувството му за хумор и викам, „Даааа, с 12 години от живота си!“. Оня почервеня и ми изрева: „Лейди, крачка назад и наляво!“ И викна двама карабинери с шмайзери да ме ескортират до една стаичка със стъкло-огледало. Вътре – украинска проститутка, н€гър, пардон, афро африканец, сирийско сираче и матрак на пода. Таааа, викам си, „тия пак ще се заядат с пасоша…“, да, ама не – вкарват ме в стаята за наркотиците. И се почва, „Къде си била, с кого, защо?! Била си в Испания, защо си стояла толкова малко в Холандия?“ А леле мале, пребъркаха ме от всякъде, гледат ми часовника и питат оргинал ли е. Викам си, „сега, ако кажа, че е китайско менте, кой знае какво ще ми извъртят“, нахалствам, „Не знам, вие сте спецове, вие кажете!“ Опсаааа, нова грешка – никога не говорете на тия от Митницата майка така! Чакахме 40 мин. експерт да дойде от градо, да потвърди, че е менте от Илиянци… Как да е, изплюха камъка – какво имало в куфарите ми? И се почна една мъка, щот аз влача предимно ядене, как да им обясня на дъчовете?! Викам им, „Бе, айде да отварям куфарите и да се свършва!“, ама те, „Не! Първо да те разпитаме!“. Тия са ебати манияците. Разгеле, накрая ме заведоха в секюрити багажното, където една яка мома със зъл поглед бдеше над куфарчето ми. Кучетата лаят като луди. Оказа се, че каласпедата холандско сиене, дето обещах на Evgeni Minchev ART , им заприличало на пакет кока…. Хранете ги тия кучета, бе! Псетата ги държат гладни, да им обострят обонянието, замирисало им на сирене и те се разлаяли. Турили куфара на скенера и хоооп – каласпеда кока. Ама, то било сирене…. ебаси цървулите!
Пак дъчовете ме отказаха да летя с котката Ник, щот и него го обявиха за контрабандист. Преди полет не го храня 1 ден, за да не прави мизерии в самолета, коремчето му видимо се свива. Но, мина ли през Амстердамското летище, не пропускат да ни вкарат в стаята за наркотици. Налага се да чакаме ветеринар да го преглежда. Викам му на митничара да пипне котето, то си му личи, че коремът му е празен, ама, те – „найн!“, специалист да кажел. Идва един намусен индонезиец, поопипва котарака и важно констатирва, че животното е умрело от глад, и в корема му не само нема топчета кока, но и котешка храна липсвала. Аз, така, да се изгавря, с невинна физиономия, от научен интерес, питам индонезийчето, как, аджеба, може да се накара котка да погълне топчета с кока, щот моя една котешка храна, дет’ не му е по вкуса, не мога да го излъжа да изяде. То, лъв може да дресираш, ама, я, опитай котка! Че и руска… Ветеринарят сепнато ме изглежда с нескрита омраза, че го занимавам с битовизми и през месец го разкарват до митницата зарад мен, и умрялата ми от глад котка, и със сумтене напуска стаичката….
След третия път път като ни свиха тоя номер и на двамата с котката Ник ни писна, и вече карам трафиканта с кола, вместо със самолет – сръбските митничари много му се радват и не го опипват.
Mariela Nordell
