Всяка демокрация стига до колапс, поради покварата си. Наблюдаваме го днес. Пред очите на всички един дори външно отвратителен тип купува гласове на избори, и абсолютно нищо не може да се направи. Институциите са блокирани, няма полиция, съд, правораздаване. Пред очите на всички, и „демократично“ се купуват част от изборите и то просто се случва…
Помислете, такава система може ли да е жизнеспособна? Или е обречена на загиване.
През 193 г. след убийството на предния император, тронът на Рим е обявен на търг. Въпреки, че се води „империя“, Рим не е точно това, защото императорът не винаги получава властта по наследство, а може да бъде издигнат от Сената, от Преторианската гвардия, или пък „осиновен“ чисто формално от предния император и така да го наследи. Римската империя е нещо средно между монархия и демократична република.
Та през 193 г., за власта наддават Дидий Юлиан и Тит Сулпециан. Първият научава за търга, докато е мъртво пиян и такъв отива в лагера на преторианците. Другият наддава от иззад крепостните стени.
Накрая пияният Дидий печели като обещава по 25 хиляди сестерции на войник. Провъзгласен е за император.
Издържа 2 месеца и избухва гражданска война…
Търгът е описан от съвременника му Дион Касий като „срамно и позорно петно в историята на Рим“…
Това е пример какво се случва с една разложена държава в последните и дни…
Натам ли вървим? Първата част от уравнението е изпълнена – някой ще успее да купи изборите, под погледа на всички и въпреки „позора“… Ще стане ли и следващото?
…
Добри Божилов, писател
