Мултикултурализмът е едно от средствата английският елит да поддържа влиянието си в света. Но след като си играеше на геополитика, тя очевидно не пресметна всички рискове за самата Великобритания.
Още през 19 – ти век британците решават да образоват елит за своите колонии. Да си местен по кръв и британски по дух. Тази практика продължава и до днес. И, съдейки по резултатите от британската политика, тя работи с различна степен на успех.
Когато империята се разпадна, те започнаха да привличат не само елита, но и „по-широките“ маси от мигранти от бившите колонии. И не само като евтина работна ръка, но и заради използването й за геополитически цели. Както срещу СССР и Русия, така и просто за да запазят влиянието си.
Британците се смятаха за пъпа на земята. Те бяха уверени, че децата от Пакистан и Нигерия, благодарение на английското възпитание, ще станат британци до мозъка на костите си. Но нещата не вървят по план и ислямизмът и етническата престъпност процъфтяват в самата Великобритания.
Докато десните партии набираха скорост в континентална Европа, те бяха задушени във Великобритания. Защото пречеха на възраждането на „империята на нова основа“. Те се намесиха точно в тази „геополитика“. Националната партия едва бе повдигнала глава, но бързо беше притисната. И цялата сила на английската пропаганда от години е насочена срещу „десния екстремизъм“.
В името на тази „геополитика“ те стигнаха толкова далеч, че през 2014 г. направиха шериата част от английското право (не в Шотландия, която има различна правна система). Появиха се шериатски патрули в имигрантските гета и дори шериатски магистратски съдилища. Все по-голям брой потомци на имигранти бяха привлечени във властовите структури, включително до кметове на големите градове и премиери
Междувременно имигрантските гета се разраснаха и етническата престъпност се увеличи. Мултикултурализмът струваше все повече пари на хазната. Имаше терористични атаки, но ако след тях бяха взети някакви мерки, те бяха чисто козметични. Нищо не се е променило. Те казват, че Великобритания има нужда от „ценни специалисти“, а терористичните атаки са просто дреболия.
Нямаше голяма разлика между лейбъристите, консерваторите и либералдемократите. Торите се нуждаеха от ислямисти за „геополитиката“, левите – като гласоподаватели, а либералите – и в двете си качества. Британската „дълбока държава“ не се интересуваше какви проблеми може да донесе „мултикулти“ на страната…
Рано или късно циреят трябваше да пробие. И той проби. Това, което се смяташе за средство за поддържане на британското влияние в света, се превърна в истински ад за поданиците на Негово Величество Чарлз III. Безопасността, която политическите стратези открито пренебрегнаха. се спука като сапунен мехур.
И в резултат на това стана невъзможно да се игнорира проблемът. И властта изпадна в истерия, не искаше да промени нищо и да признае грешките, трупани повече от 60 години.
Пред същия проблем е изправена почти цяла Западна Европа. Благодарение на „желязната завеса” по времето на социализма, Източна Европа е все още слабо заразена. Но, докога?
Светослав Атаджанов
