В България всички се борят срещу политическото статукво. Но кой се бори срещу статуквото най-яростно? Публично в медиен план с тази трудоемка работа се е заел номиналният (фиктивен) елит на статуквото. Същият, който се рециклира и самоопределя след тридесетгодишна антиселекция или още както му викат антимеритокрация. Това е основната причина за разпада на държавните институции.
Електоратът очаква да бъде спасен от тези, които са креатури на тридесетгодишното статукво, което за тях е жизнената среда, в която виреят и се размножават най-добре. По време на перестройката Луканов и сие подредиха и раздадоха ключовите роли в политико-икономическия спектър на своите доверени хора. Така се родиха българските демократи, олигарси, десни, леви, мутри и целия остал букет от актьори и по-късно вносни лачени лауреати. Демократите от 90-те станаха социалисти и обратното…
С времето елитът на статуквото се бетонира, но той по своя произход е ГМО творение. Създаден е in vitro. С всяка нова реколта (избори) той деградира. Няма бъдеще. Няма бъдеще и държавата. Последната политическа реколта, наречена ПП е създадена чрез вносна ГМО технология и местно бабуване. Политическата формация е гъсто населена с „кърлинг политици“. Това е постмодерният подход за внос на „нови и неопетнени“ високообразовани политици. Епичната битка срещу някакъв „модел“ е само формула за опазване на статуквото. Прави се, че променяш всичко! За да запазиш непроменено всичко, сиреч СТАТУКВОТО.
Реална промяна може да има само ако се подмени изцяло елитът на статуквото, а той не е партийно оцветен. ЕГН-то е без значение. Номиналният елит живее и се размножава комфортно в дифузен режим. А ние всички, без изключение, на всички избори до този момент му даваме живот и го рециклираме все по-корумпиран, по-прост и нагъл. Докато окончателно закрием държавата.
Боян Чуков
