Дали е краставица, пипер, патладжан, домат, боб, грах, цвекло, тиквичка, целина, морков… каквото и да е – не пръскам с нищо.
Бялото, което виждате на листото, не е остатък от “син камък” или друго, а просто “спомен” от каменно брашно, с което пазя от жаркото слънце, а и от някои “вредители”.
Пазя, при все че зная – вредителят не идва да убие, а идва да “почисти”. Подобно на лъва, който изяжда само болни антилопи, така и при растенията – винаги нападнати са първо болните листа.
Това е обстоятелство, което хората не вземат под внимание и изтребват всичко. Убиват белокрилката, но с нея и калинката. Погубват скакалеца – но убиват също богомолката и така нататък, докато се докарат до там, че започнали веднъж – не могат да се спрат.
Защото без едно пръскане може, но само с едно не става.
В природата е така – нищо не идва и не се случва, преди да има нужните условия – среда. Първо идва “вредителя”, а после и онова, дето да се храни с него.
Така е, но само ако някой не извърши нещо преднамерено. Проявиш ли преднамереност – нещата винаги се накланят първо в една, а после в друга посока. И така се “клатят”, докато настъпи равновесие, което пак да нарушим.
Ето… На снимката показвам мравка. Дошла е на краставицата, не защото я вълнува, а защото има въшки. Въшките не спират да ядат, а онова, което интересува мравката е отделеното от въшката, след като яде.
Да. Може да изглежда странно, но мравките не просто ползват въшки, а дори си ги “отглеждат”, както правим ние с кравите. И в стремежа си да имат по-добра и питателна храна – местят въшките – като ги вземат от болните и пренасят до здравите листа.
А какво е това, ако не и преднамереност?! Вид намеса в делата на природата. Стоя и гледам…
И нали човек съм – имам избор.
Да избия мравките и въшките или да създам условия краставиците да имат все повече и повече от младите листа.
🙂
Така ще ям печено агне с компания, вместо стара овца – сам.
🙂
Христо Христов
