В продължение на столетия най-бележитите военачалници, но и императори на Рим, са били хора с нашата кръв.
Сред тях са Аспар, Велизарий, Аеций…а измежду императорите – това са: Максимин I Тракиец; Максимин II Дая; Ветранион; Флавий Валерий; Константин Велики; Лициний I; Флавий Маркиан…
Наш Предтеча е също ѝ император Галериан.
Името на Галериан се свързва с не една битка, както и с обстоятелството, че води империята основно от Сердика (днес София).
Но император Галериан е известен не само с битки… Той е още създателя на първия по рода си в света –
“Едикт за Толерантността” наречен още “Сердикийски едикт”
Сердикийският едикт – Това е документ, който поставя на напълно равноправни основи всички духовни учения и техните последователи из огромната империя.
Става така, че тъкмо този император, който в началото на своето управление провежда най-големите гонения срещу християните – тъкмо той се превръща в онзи владетел, който съзнава, че всяко духовно разбиране е необходимо да се уважава, а следовниците му да бъдат подкрепяни.
Това свое виждане – издигнато в закон, той изгражда впоследствие, а преди издаването на едикта, Галериан заповядва да хвърлят в тъмница градоначалника на Солун – Димитър, който също като самия него – не е с ромейски, а с местен произход.
Преданието гласи, че Димитър бива убит в тъмницата с копие – докато се моли.
След смъртта му Православната Църква почита градоначалника – като Свети Димитър.
В народните вярвания Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги, като единият предшества лятото, а другият зимата.
Днес е Димитровден.
Това е онзи ден в годината, в който се освобождават сезонните работници в селското стопанство, денят, в който празнуват леяри, архитекти, строители…
Денят, след който небето се “отваря” и идва зимата.
Честит Празник на Димитровците, на Димитрините, а и на всички нас, защото на Димитровден през 1185 г. е дадено началото на въстанието поведено от Асеновци.
С това въстание България отново възкръсва след Ромейския гнет – така както преди това се е случило, чрез и благодарение на Князът от Бога Аспарух;
Както стотици години по-късно се случва с Освобождението ни от османците, а и както пак ще се случи в нашите дни.
Защото България отново не е свободна земя. Оплетени в лъжи, потънали в чужди нам, но и Богу, “ценности” – забравили сме великите си предци, своята сила и величие…
Вярата си.
Духовната мощ.
Но лошите времена вече изтичат и децата ни отново с гордост ще носят името Българи.
Честит Празник!
Христо Христов
