.
Този месец ще се доставят около 233 млн. кубометра газ.
Основната част от него е руски. Но не се доставя пряко, а чрез посредници – фирми, свързани с Газпром“.
Прочутият милиард кубометра от азерският газ влиза в малки количества. Малки, защото интерконекторът още не работи. А връзката Кулата-Сидирокастро е с нисък капацитет в наша посока – общо 300 млн. годишно – по 25 млн. месечно.
Доставката на втечнен газ е само част от количествата на два американски танкера, понеже засега дългосрочен договор не е сключен.
Този втечнен газ вече не се разтоварва на терминала Ревисута, понеже родната държава не заяви капацитет там. Той се разтоварва на турски терминал („Ертугрул Гази“). По турското законодателство се праща във вътрешната газова турска мрежа, а на нас Турция ни продава еквивалентни количества руски газ.
.
Газът основно е руски, защото:
1. за десетилетие и нещо политиката на ГЕРБ доведе до тотална зависимост на България от руски енергоизточници;
2. руски е, защото служебните правителства подцениха проблема, а коалиционното не реагира своeвременно;
3. руски е, защото Газпром с претекста спиране на доставките предпочете да ни продава по изцяло спотови текущи цени вместо по цени на дългосрочни договори.
Следствието от това е повишението на цената с 32% спрямо миналия месец със значим принос в нея на достигналите небесата цени по европейските хъбове.
Това, че редица други държави се пекат на същия огън, не ни топли.
Безспорното е, че:
1. Кремъл се опита да разцепи ЕС с незаконното си искане за рублеви плащания, спирайки газа на едни и продължавайки да продава на други страни.
2. Понеже нито една държава, член на ЕС не започна да плаща в рубли, Кремъл сега освен по-дребните си клиенти като България, започна да притиска и най-едрите си – Германия, Италия, Австрия. Факт – турбината за „Северен поток 1“ беше извадена извън обхвата на санкциите, но „Газпром“ заяви, че „има др. технически трудности“, които му пречат да доставя газ за Германия.
3. Факт – рано или късно проблемът с газа трябва да се реши – без „Газпром“. Да се разчита, че може да се купува руски газ, когато той е превърнат в оръжие на агресията, меко казано, е повече от наивно.
4. Руското ембарго ще се преживее от Запада, както навремето същият Запад, макар и с проблеми, преживя петролното ембарго. (октомври 1973-март 1974) и подскочилите четворно цени за барел нефт.
5. Проблемът е дали България може да преживее енергийната война срещу нея, разпалена от Русия.
Какво още може да се направи?
1. спешно създаване на резерви от петрол и респективно мазут за топлофикациите. Цената на нефта сега върви надолу и не е на космически висоти.
2. селектирано ограничаване на потреблението. Например , автомобилите на газ ще трябва да преминат на бензин.
3. дългосрочни договори за втечнен газ със САЩ. Все още има възможности, макар и скромни. Полша го направи преди няколко години, построи терминали и сега не се задъхва заради пълното енергийно руско ембарго върху нея.
4. готовност за прихващия (напълно законни) от доставките на руски газ през наша територия за трети страни.
5. кризисен щаб с участието на консуматори на газ.
6. подготовка на програма за широки сондажни проучвания на българската територия
И т.н, и т.н.
Григор Лилов
