Последните дни със смесени чувства наблюдявам как някои от най-твърдите защитници на затварянето на въглищните централи у нас направиха рязък обратен завой по темата и сега изведнъж осъзнаха колко е ценна въглищната енергия за енергийната независимост на Европа.
Фигури като Radan Kanev пишат декларации и обикалят медийни студия с призиви да се ревизират фундаментално приоритетите и целите на енергийната политика на Европейския съюз. Включително що се касае въглищната енергия – лично чух преди да вляза в ефира на БНТ днес Кънев да обяснява, че въглищните мощности трябва да бъдат държани в постоянна готовност, ако се наложи да бъдат запалени в случай на енергийна или, недай Боже, военна спешност.
Я виж ти. Бих искал да ви върна към „далечната“ 2023 година, когато спорът относно затварянето на въглищните централи се беше разразил с пълна сила. Тогава радетелите за светлото „зелено“ бъдеще, включително Кънев, ни обясняваха, че затварянето на въглищните мощности е „неизбежно“ и всеки, който твърди иначе е лъжец и демагог.
Кънев обясняваше колко икономичски нерентабилна е въглищната енергия поради високата цена на емисионните квоти, която, цитирам „няма никаква перспектива те да поевтиняват, има голям риск да поскъпват“. Никаква перспектива да поевтиняват! Сега самият Кънев иска да свали цената им с поне 1/3. Пускам интервюто му в Offnews от ноември 2023, ако не ми вярвате.
Радан Кънев: Влиянието ни в ЕС не е малко, защото сме малка държава, поведението ни е такова – мижитурско
А към този пост прилагам скрийн от мой пост във връзка с темата от същия период. Забележете датата – 3 октомври 2023. Забележете какво съм писал. Особено втората точка. „2. Без значение от кога датира тази политика, без значение колко е силно зеленото лоби в ЕС и какъв е консенсуса, България е длъжна до последно да настоява за нейното ревизиране. Не само защото оскъпява енергията в Европа, но защото застрашава и енергийната сигурност, особено в контекста на конфликтните отношения с Русия. “
Прочете и другите точки:
Сега абсолютно същите неща ни се обясняват и от всички видни евроатлантици. През 2023 аз говоря за ревизиране на въглеродната политика на ЕС, а Радан Кънев за нейната неизбежност. През 2025 кой вече (също) говори за ревизирането на тази политика? Г-н Кънев, дет се вика, вие накъдето сте тръгнали ние оттам се връщаме.
Още 2022 когато избухна войната изразих опасения след енергийния развод с Русия да не изпаднем в зависимост от друг доставчик. И въобще не съм само аз. По-специализирани в сферата експерти като Боян Рашев бият камбаната по енергийната тема (и въглищата конкретно) от много отдавна. Но винаги бяхме малцинство, и винаги никой не слушаше.
Чак сега политици като Кънев са се събудили и осъзнали, че лигнитните залежи са най-обилният и най-гъвкавият източник на енергия, с който Европа разполага. И съответно ако ще си говорим за енергийна независимост наистина сериозно, а не само ала-бала, винаги ще разчитаме на тях. Досега не се мислеше сериозно по тази тема, почти всички политици и „умни глави“ в ЕС се държаха сякаш винаги може да се разчита на САЩ. Чутовна наивност. До 2022 това си го мислеха и „умните“ германци, ама що се касае Русия. Вижте ги днес.
Колкото повече пиша по темата, толкова повече се ядосвам. Затова по-добре да спра дотук. Но имам едно предложение, специално за г-н Кънев. За да избегнете подобни „неудобни политически пируети“ занапред можете да се консултирате с мен и аз ще ви обясня накъде вървят нещата. Защото, нали, изглежда малко неловко когато декларациите на политици като Вас днес, преписват това, което евроскептици като мен са писали във Фейсбук вчера.
Не се притеснявайте, никой няма нужда да знае. Аз не съм злопаметен и не се наричам „евроскептик“ защото мразя Европа. Евроскептик съм защото европейските политици масово говорят и (уви) правят малоумия. Имате възможност да се отличите от стадото, г-н Кънев.
Автор: Георги Вулджев, Фейсбук
