Разкрития за това как държавните болници, които се управляват от назначения на ГЕРБ и ДПС, харчат 3-те милиарда лева за обществени поръчки годишно почти няма, защото обикновено Министерството на здравеопазването не проверява стриктно как се разпределят парите в структурите, на които е принципал и защо все не стигат за заплати.
В държавните болници обаче има и множество покупки под прага на обществените поръчки и такива, които въобще не минават през търг.
Едно такова проучване на покупки без търг или конкурс, е проведено от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
То е за това на колко високи цени болниците са купували неразрешени за употреба в България лекарства, които обаче имат регистрация в други европейски страни, и обхваща периода от 2019 до 2022 г. Възложено е от предишния здравен министър проф. Асена Сербезова и е завършено при служебния министър д-р Асен Меджидиев.
Изводите накратко са, че тези лекарства са купувани тук от един до няколко пъти по-скъпо, отколкото е средната им цена в други европейски страни.
От морална гледна точка особено уродливото в тази история е, че свръхпечалбата се прави от лекарства, които често са последна надежда за живот на хора с тежки заболявания, част от които деца, друга част – терминално болни.
Докладът, в който се казва, че болниците са купували такива лекарства в пъти по-скъпо, отколкото са цените им в страните, в които се продават, е последван от уволнение. Това е вероятната причина за отстраняването на проф. Илко Гетов, председател на съвета, извършил проверката.
Два независими един от друг източници на „Капитал“ от фармацевтичния сектор, които не пожелаха имената им да се споменават, смятат, че причината за уволнението е точно този доклад, в който се доказват злоупотреби от страна на болници и техни доставчици.
Само при прегледани в доклада покупки за общо 26 млн. лв., се оказва, че болниците са ги купили два пъти по-скъпо – с общо 11.4 млн. лв. повече, отколкото могат да се намерят в други европейски държави. Поръчките само за деца до 18 години на неразрешени лекарства и изделия, които се плащат от фонда за деца, са 77 млн. лв.
Отделно от това възрастните също ползват, но за своя сметка, такива лекарства и става въпрос за годишна сума над 100 млн. лв.
Тя може и да изглежда скромно на фона на фармацевтичния пазар от 5 млрд. лв. годишно, но пък става въпрос за средства, които могат да се управляват много по-добре, а пациентите – почти без изключение с тежки или редки заболявания, да плащат по-малко.
Като най-голяма болница в България името на университетската болница „Св. Георги“ – Пловдив, се споменава най-често в доклада с неизгодните покупки.
Нейният доскорошен дългогодишен заместник-директор Момчил Мавров пък стана началник на кабинета на д-р Меджидиев и във фармасектора масово считат, че отстраняването на проф. Гетов е отговор на разкритията в този доклад, ако, разбира се, няма други подобни.
Самият проф. Гетов отрече пред „Капитал“ достоверността на тези слухове и каза, че уволнението му е съвсем безпричинно, още повече че от встъпването им на поста министърът или някой от здравното министерство или от правителството не е провел с него нито един разговор за работата на съвета.
Самият национален съвет е орган към Министерския съвет, който регулира цените на лекарствата, както и дали и колко се заплащат от здравната каса, министерството и болниците. Съветът и членовете му се назначават по предложение на здравния министър.
На мястото на проф. Гетов беше назначена чл. кореспондент проф. Мила Власковска, която е на 74 години и беше заместник-министър на здравеопазването в първото правителство на Бойко Борисов.
Притесненията в сектора са, че освен нелицеприятните доклади какво става в болниците, до Коледа съветът има да решава дали да допусне до плащане от здравната каса 30 съвсем нови лекарства и това крие огромен корупционен потенциал.
За кого са неразрешените лекарства
Когато възможностите за лечение на един пациент се изчерпят и няма алтернативи, терапията може да продължи с лекарство, което е регистрирано в друга страна – членка на Европейския съюз, но не се разпространява на българския пазар. Всяка година министърът на здравеопазването определя списък кои да бъдат тези лекарства по предложение на националните консултанти.
Според последната заповед на министъра от юни тази година в списъка попадат 79 международни непатентни наименования – тоест видът лекарство, което обаче може да бъде в пет различни разфасовки като концентрация в милилитри или милиграми.
В списъка могат да попаднат и лекарства, които са кандидатствали да бъдат покривани от здравната каса в България, но са получили отказ заради висока цена и налични алтернативи.
Включени са и терапии за редки болести на висока стойност, за които в България няма достатъчно пациенти и компаниите не ги внасят на пазара. Има и стари продукти, които са били оттеглени от производителите от позитивния списък на лекарствата, които в случая се покриват от болниците, като често използваното обезболяващо Фентанил.
След като попадне в списъка, лекарството се доставя по специална поръчка от търговец на едро на болницата без търг или конкурс, а директорът носи отговорност за прилагане на лечението.
Повечето от 79-те лекарства са предназначени за деца на възраст до 18 години. В техния случай медикаментите се плащат от здравната каса през Фонда за лечение на деца чрез трансфер за това от здравното министерство.
Законът не регламентира кой плаща тези лекарства и ги покрива – или лечебното заведение, или пациентът и неговите близки. Заплащането на тези лекарства обаче не се покрива от здравната каса и те просто се превръщат в дълг на болницата. Няма статистика какви болнични медикаменти са си купили възрастните болни.
Към търговците на едро, които доставят лекарствата, няма конкретни изисквания да отговарят на условия за добра дистрибуторска практика и да имат свои складове и транспорт, нито пък има изисквания за цена.
Какво се е случило в болниците
„В лекарствения закон не е предвидена процедура, по която да се сравняват цените на тези 79 лекарства с тези в останалите европейски държави, нито пък да се прави търг и да се избират доставчици.
Просто има нужда от такова лекарство и лечебните заведения поръчват на който пожелаят търговец на едро да им го достави, независимо на каква цена. После НЗОК я плаща за децата, а при възрастните въпросът също не е уреден – плащат или самите те, или болницата“, коментира проф. Илко Гетов.
Според доклада на съвета по цените са прегледани 1528 доставки на 72 неразрешени лекарства. След това е установена най-ниската цена на производител в евро за всеки продукт и е изчислена най-ниската цена за търговец на едро за всеки продукт.
Най-често покупки на неразрешени лекарства е извършвала педиатричната болница „Проф. Иван Митев“, като освен нея това са правили УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – за детската онкохематология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна.
Детската болница „Проф. Иван Митев“ например е купувала лекарство-сирак (за изключително редки заболявания) за хипофосфатемия (ниски нива на фосфат в кръвта). Болницата, а след това и здравната каса, са покрили 127 опаковки на средна цена от 24 782.40 лв. при два пъти по-ниска цена в ЕС – 11 981.68 лв. Така при покупка от 3.370 млн. лв. надценката на доставчика излиза 1.742 млн. лв.
Отново същата болница е купила дългосрочна ензимна заместителна терапия по 20 802 лв. опаковката и е платила за това 2.152 млн. лв., със 732 хил. лв. повече от средното за ЕС. Само като пример, доставката е направена от търговеца на едро с лекарствата „Реимекс“, създаден преди три години, и формира половината от приходите му от скромните 4.8 млн. лв.
Само за сравнение, средно големите търговци на едро с лекарства имат приходи от около 100 млн. лв., а най-големите приближават 1 млрд. лв.
УМБАЛ „Св. Георги“ и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ са купили за своите пациенти 330 опаковки лекарство с цена от 28 200 лв., средно с 40% повече от средната цена в ЕС, като са заплатили за това 9 млн. лв., с 2.574 млн. повече, отколкото биха платили болници в ЕС. Лекарството се използва преди трансплантация на клетки при рак на кръвта и при солидни тумори, но е лекарство сирак.
Две болници – хематологичната в София и УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, са купили антираково лекарство със стойности на една опаковка, които надвишават съответно със 107%, 264% и 165% цената в ЕС. Така те са платили 1 057 904.50 лв., с общо 563 хил. лв. повече, отколкото би им струвало в друга европейска държава. Доставчиците им са – „Аквахим“ (2019 г.), „Медекс“ (2020-2022 г.) и „Света Марина Фарма“ (2020-2021 г.).
Пак университетските болници „Св. Георги“ – Пловдив, и „Св. Марина“ – Варна, са си купили и друго лекарство с цена на една опаковка с 54% и с 87% по-скъпо и така са платили 668 хил., със 163 хил. лв. повече от цената в ЕС.
Докладът изобилства и с други примери – като например, че при доставките на фентанил за държавни и частни болници са плащали до 20 пъти повече от останалите страни членки.
Най-високите отчетени цени за единична опаковка надвишават до 20 пъти цената на база регулирана цена.
Университетската болница „Света Екатерина“ пък си купила кръвни филтри за по 256.80 лв., при цена навън 53.86 лв. – с 482% по-скъпо, внесени от ЕТ Янка Янкова Георгиева.
Защо се получава така
Неразрешените лекарства са последна надежда за оздравяване, удължаване на живота или облекчаване на болките на пациентите в България. Институциите не се вглеждат в цените, особено когато става въпрос за лечение на деца.
Логично е търговците на едро да слагат и по-високи надценки, тъй като държавните болници са лоши длъжници и в общия случай плащат доставките на лекарства след 1-2 години, освен ако дистрибуторът не е приближен на директора.
Директорите на държавни болници са назначения от времето на ГЕРБ, а най-новите попълнения от последното правителство са също на кадри на ГЕРБ и ДПС. Разбира се, при работата на повечето болници съществуват съмнения, че част от средствата се отклоняват към близки фирми.
Проблемът колко плаща държавата и всеки отделен пациент за неразрешени лекарства обаче става все по-голям.
Тъй като според доклада такива лекарства се купуват предимно от държавни и общински болници, проф. Илко Гетов е предложил няколко пътя, по които държавата да започне да плаща справедлива цена за тези медикаменти.
„Трябва да се упражнява контрол върху този разход от министъра на здравеопазването като принципал на лечебните заведения. Може да се въведе изискване за периодична отчетност и контрол“, казва той. Според него могат да се изготвят указания към болниците, което да подобри и изсветли процеса по тези покупки.
Ако здравното министерство прецени, може да предложи промени в лекарствения закон, които да въведат специален ред за покупка на неразрешени лекарства и да задължат болниците да изискват оферти за доставка от поне три търговеца на едро за всяко лекарство.
Възможно е и централният орган за покупки на лекарства към здравното министерство, който провежда търгове за доставки на разрешени лекарства на най-ниската цена, да започне да провежда и процедури за неразрешените заради големи ценови флуктуации в момента, и то при едно и също лекарство.
„Трябва да се търсят механизми, при които да се упражнява по-голям контрол, защото става въпрос за плащане с публичен ресурс. Би могло да се направи допълнение към списъка с лекарства, които купуват болниците и да се посочат препоръчителни цени или да се публикува бюлетин от здравното министерство с препоръчителни цени. Народните представители също биха могли да търсят законодателно решение на въпроса“, смята проф. Гетов.
Публикация на „Капитал”, заглавието е на Narod.bg
