Да даваме на музиканти и симпатични хора в нужда
Намирам за нередно безпокоенето на клиенти по заведенията
Пълни са улиците с просяци и трябва да тръгнеш от вкъщи с пълен джоб монети. И докато пресека само Докторската градинка, стигна подлеза на Софийския университет и току-виж пенсията ми се изчерпала. Слава Богу все още не съм пенсионер, но шегата си я бива. И така, ако човек е преценил да даде по левче на всеки, протегнал ръка, в края на деня ще се озове с немалка сума в минус. Още повече пред идеята, че това е вид организирана улична мафия, човек се замисля кому и колко да даде.
Най ми се досвидява пред майки с деца, бебета в колички, помъкнати сополиви и гуреливи да обикалят центъра. Но това е безвкусно, порочно и вероятно незаконно. Защото, ако българка понесе децата си за просия, вероятно някой закон или организация ще я обвини. Могат да вземат детето и или да бъде вкарана в разправии от най-неясен характер. Тогава какво. Разминаваме се с джебчийки и просякини и погледите им те оставят без основание обаче, в чувство на вина. Погледите на онези, които са дали милостиня, също те гледат надменно, демек, ти защо не дадеш също. Или пък укора – Бълха го ухапала тоя. Всъщност, при толкова много бълхи наоколо не са съвсем прави…
Намирам също така за нередно безпокоенето по заведенията на клиенти, седнали след дълъг ден на раздумка. Но не, баба Цоцолана или каквато е там, навира китка здравец и менгуши току в лицето им. „Моля, дръпнете се, имаме разговор“ , нищо не говори на споменатата. Тя продължава да дудне и навира китките в носа на сиротните си жертви. И най-много обичам като ме спре някоя подобна и ми каже- „Чака те път в чужбина и красива жена…“ За първото е много права, ама за второто…
Имам един клиент, който реагира много симпатично на такива просякини. Той ги пита, ако му кажат колко прави 6 по 7 ще и даде един лев и предизвиква донякъде симпатичен панаир. Аз съм взел, мисля, красиво решение за това как да подкрепям нуждаещите се. В Докторската градинка има един акордеонист. Всеки път му давам колкото преценя, а той усилва акордеона още като ме види да се задавам по „Оборище“. Музикантът е учтив и удоволствието да го подкрепя е искрено. Така, че – изберете си просяк /макар музикантът да не е непременно такъв/ , комуто да определите дарение. Дневно или седмично.
Ако някой, протегнал ръка ви стане ненадейно симпатичен, направете изключение. Имаше една Наталия по „Оборище“, която отдалече ми нареждаше „Абе, я дай една цигара…“ и като и казвам, че не пуша си измисляше друг вид дарение. Симпатяга, пък и зодия Скорпион. Сега я няма… Когато сте в приповдигнато настроение – дайте по усмотрение. Но не бива да се насърчава тази общност, ако в края на деня някой „сутеньор“ събира парата. Това е подло и неморално. И ние не трябва да бъдем част от това.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
