Прочетете го пак. Демокрацията е план нас да ни няма. И хиляди от нас явно са съгласни на това. И стотици от нас явно работят върху тази задача.
Тази мисъл не хрумва просто така от неврастения или геополитически фобии. Идеята нас да ни няма вече не се крие. Идеята вече се заявява. Идеята е вече в университетите, медиите, властта. Ние оставаме отвън и явно демокрацията е план нас да ни няма.
Два гласа коментирам днес. По Дарик радио – мъжкият глас казва, че досегашният Бог е твърде жесток, направо лош – като баща. Искал Бог, който да не наказва.
Според мен този човек не е чел. Но на него ние сме му дали властта да заменя един Бог с друг. Да риплейсва от днес за утре. По-нежен Бог, по-приятен, по-малко изискващ жертви.
Наречете го Богът на доцент Гочев. Гочев преосновава религията, произвежда Бог. Как прави това? По Дарик радио. Единственото му предимство в това производство е, че го пускат по Дарик радио. Вас защо не ви пускат?!
Демокрацията е план Бог да го няма. И ние сега ще се впуснем с амебни спорове – това демокрация ли е, имаше ли такава, кой и виновен. Спрете споровете – разберете, че както и да наричате днешната епоха, тя има план да смени Бог. А вас? Когато сменят Бог дали ще се поколебаят за вас?
Самотен трагизъм е да слушаш днешното електронно жужене. Сякаш хората са изчезнали, а Бог се демонтира като паметник от киборги на хонорар.
След него женският глас казва, че покрай демонтажа на Бог трябва да изчезнат и църквите, които вдигат много шум. Камбаната им шуми.
Личният ми Апокалипсис тиктака в тия думи. Очаквам небето да се изсипе. Гневни тръби и гласове да пробият жегата. Но няма никой. Не се появява читателят на Недялко Славов с неговата камбана да се уплаши, да реагира, да анатемоса, да изригне. Мъжкият глас демонтира Бог. Женският глас демонтира камбаната. Не казва дали мюезинът е по-добър от камбаната. Женският глас е страхлив – знае, че ако каже нещо против мюезина, ще бъде разкъсан. В защита на камбаната няма никого.
Женският глас казва по радиото, че няма нужда от храм. Или ще е някакъв друг храм. Модерен Храм-каравана на вазектомията. Пластмасовото медресе на дилдото от Последния ден. Параклисът на химическата конституционална смяна на пола.
Не знам какъв храм идва, но моят е обявен за събаряне. Не знам какъв нов храм идва, но вече се проповядва за него.
Безобидно е. Незлобливо е. Като част от свободата на словото по Дарик радио. Собствениците на радиото са заложници, предполагам, че са отвлечени в тунелите на новите храмове.
Наречете я както искате епохата. Аз ще я наричам демокрация, защото мечтах за нея и бой ядох за нея. Но днес знам, че демокрацията има план нас да ни няма.
Дали този, който посяга на мравуняка има план за мравките?
Дайте си сметка. Дайте си сметка за страха в душите си, който наричате добро възпитание и си дайте сметка как вас ви няма в Дарик радио.
Защото там вече има нов Бог и храмът се изтръгва от тази земя, нашата.
Нашата ли казах?
Мартин Карбовски
