Недялко Недялков
Ще го кажа просто – Русия не е наш враг, няма никакви териториални или геополитически претенции към България.
Ние не сме във война, войната в Украйна не е наша, тя ни е натрапена пропагандно – да я захранваме, финансираме, въоръжаваме, съпреживяваме до сюрреална глупост…
Голямата част от българския народ симпатизира на руснаците, смята ги за приятели и братя и им е благодарна за освобождението си. Винаги ще бъде така. Никакви НАТО, ЕС, Давос, Сорос не могат да го изличат, то е архетип.
Точно преди година в едно интервю за ПИК руската посланичка Митрофанова ми каза, че в Москва продължават да обичат България, макар че са обидени от риториката на омразата и посегателството над Паметника на Съветската армия.
Вярвам, че е така, и за двете.
Аз също съм обиден за зверското разфасоване на ПСА – не заради Русия, а заради себе си. Заради сантимента, спомените, срещите, заради гледката всеки път, когато имах лекции в Софийския университет. Заради убеждението, че няма как да си отмъстиш на историята, отмъщавайки си на паметниците й. Заради знанието, че културата е пластове цивилизации, а който не го разбира, е варварин.
Варварите не просто екзекутираха паметника. Те изядоха на торта фигурите от ансамбъла, включително детската. Така, съвсем по „християнски“, се забавляваха навръх Коледа, в патологично афиширана радост от смъртта.
Варварите си имат имена – „Демократична България“. Вяра Тодева – областната управителка на София, която разпореди екзекуцията на монумента, а след това се изпокри, пазена с месеци от „държавна охрана“. После и от депутатски имунитет.
В контекста на всеобщата апатия тогава това „мина“.
Извършителите обаче не бива да се заблуждават. Пребоядисаната червена снаха Тодева също не бива да се заблуждава. Нашата памет, за разлика от тяхната, е жива. Сметка ще бъде потърсена, под една или друга форма. Дано не е под друга.
Сметка ще бъде потърсена и на всички съавтори на национално предателство в правителствата от 2022 г. насам, които обезкостиха българската армия и българската военна промишленост, харизаха 30% от бойната ни техника на Зеленски, изсипаха безотчетни траншове на един напълно нелегитимен режим, управляващ държавата си без избори, и прибираха комисионни от тези траншове…
Спомняте си Фицо, нали?
Зеленски му предложил 500 милиона евро от замразените руски активи, за да подкрепи Украйна в НАТО.
На Фицо – 500 млн., а колко на нашите?
Времето на отговорите и разплатата идва. Диктатурата на съвестта.
Такива се реалностите на Източния фронт, такива са реалностите в Белия дом, такива са реалностите в световната политика, която активно се „делиберализира“.
Да си имат едно наем лунатиците, които сега наново се „сглобяват“ в правителство, за да продължават кражбите си. Те се зарекли да подпишат „споразумението“ със Зеленски при редовен кабинет.
Наистина ги чака Народен съд. Дори само заради клаузата, че ще дават ток на Украйна на „фиксирани цени“ за 10 години напред, докато ние тук го купуваме и ползваме на пазарни!
Това си плаче за трибунал. А трибунали ще има, както е имало след края на всяка световна война. Победителите съдят победените. През 1918 г. и 1945 г. ние пак бяхме откъм победените, откъм враговете на Русия, защото инатливо и мазохистично не усвоихме уроците на историята.
Още не сме.
Недялко Недялков
