Всеки, обходил малка, или по-голяма част от света е впечатлен от монументалните катедрали, джамии, синагоги и всякакви древни и съвременни храмове на актуални, или потънали в миналото религии. Строителството на някои от които е продължило векове и в тях са изсипани колосални материални средства и труд. Събрали творбите на гении на изкуството – архитекти, художници и скулптори, пред които немеем от възторг. Човекът, съзнавайки тленноста си, винаги се е стремял да се застрахова за бъдещия си земен, или небесен живот. Не случайно, жреците и шаманите са въплащавали в себе си две функции – на посредници с боговете и висшите сили, както и на лечители. Но с времето, постепенно се обособява гилдията на лечителите, най-малко от преди V в. Пр.н.е.- от времето на Хипократ. Страхът от болести не е бил напразен. Множеството паметници по света на жертвите на чумата и холерата, отнасяли огромни части от населението, ни го доказват. (На снимката – паметника на чумата във Виена)
В Европа през средните векове грижата за душата е обществена, т.е. на църквата, а за тялото частна, на лекарите. Днес ситуацията е обратна. Тази тенденция се обяснява с фундаменталната промяна в общото ни разбиране за душите и телата. Отзавна сме загубили доверие в излекуване на душите и опрощението на греховете ни. Вече всички сме обсебени основно от грижата за телата. В „Трактат върху метода”, Декарт декларира, че „запазването на здравето е най-главното от всички блага”. Именно в т.н. „век на просвещението” вечността загубва значението си в масовото съзнание и дълголетието и здравето излизат на преден план. До тогава, а и днес, вечността е социално призната потребност и е направено всичко, за да се докаже, че всеки вярващ има равен шанс за спасение и вечен живот. От тук и наличието на поне по една храм в енория, във всяко селце и град, редовни служби, обреди, катехизис, коран.
Аналогично, в съвременното ни общество здравето и дълголетието са вече социално призната потребност. Което предполага убеждението, че всеки има равен шанс за дълъг и здравословен живот. С наличие на лекари и болници във всеки район, широко разпостранение на здравно образование и услуги.
Осъзнаването на значимостта на физическото оцеляване, довежда до бърз възход в лекарската професия и здравното обслужване. С лицензиране на лекарите, установяване на средни и висши медицински училища, клиники и болници, с навлизане на средства от данъците ни в здравеопазването. Постепенно лекарите се превърнаха от лечители на придворни и на богатите, в обществени. Това, което се случва в съвремения свят, заради материалния интерес на лечителите ни е това, че самата болест, дори когато е ендемична, а не епидемична, започва да се разглежда вече едва ли не като чума. А чумата, за която има болезнен спомен, трябва да се надвие. Това налага обществото в лицето на държавата да се намеси, т.е. да субсидира изследванията, да обучава лекари, да оборудва болници, да регулира доброволни фондове за здравно осигуряване, да осигури лечението на най-възрастните. За да се направи тази дейност „морално необходима”, нуждата от нея следва да се развие в дълбочина и ширина, така, че вече да се твърди че не е за определени личности, а за обществото като цяло.
Но веднъж започнало, здравното осигуряванее вече е субект и на морални ограничения. То трябва да осъществи това, което се иска от обществото, а именно – на всички „по равно”. Сега, макар че моделът на здравеопазването ни е твърде далеч от този в богатите и развити страни, стремежът е да осигури минимално, прилично обслужване на всички, които се нуждаят от него. В същото време се разви и свободното предприемачество в медицинското обслужване. Богатството вече доминира и в тази сфера. Пациентите са обслужвани в съответствие със способноста си да плащат, а не само от необходимостта да се лекуват. Въпреки конкретния стремеж на Здравната каса да се намеси и в този пазар и тежко болните да получат там подобаващо лечение. Но очевидно е, че бедността е значително препятствие за адекватно и постоянно лечение. В средната и висша класа са значително по-склонни да имат частен лекар и да го посещават често и е значително по-малко вероятно да боледуват сериозно, отколкото бедните им съграждани. Ако медицинското обслужване е лукс, това не би имало значение, но след като е обществено призната потребност, в която инвестира цялото общество, то означава много. Защото лишаването от него е двойна загуба – за здравето на човека и за социалната му позиция.
Лекарското съсловие се е превърнало в толкова важна част на съвременния ни живот, че да се лишава човек от помощта му е не само опасно, но и деградация. Но, една развита система на медицинско обслужване налага и ограничения на тяхната гилдия, а именно, че пазарът на тези услуги следва да е контролиран от социалната държава. Необходимите блага не могат да се оставят на прищевките, или да се разпределят в интерес на мощни групи от собственици /основно на фармацефтични фирми и частни здравни заведения/, или практикуващи лекари. Те също служат на социална потребност, а не само за собствена изгода. Както свещенниците служат в полза на вечния живот, войниците и полицаите на националната сигурност и обществения ред, учителите в полза на общественото образование. Свещенниците ще постъпват престъпно, ако продават спасение; войниците и полицаите, ако се проявят ката предатели; учителите, ако предпочитат богатите. Дори и при адвокатите има форма на задължение, като „служебни защитници” за хора, които нямат пари.
Това са доводите в защита на една социална държава. И това важи като аргумент срещу засилващата се тенденция за разпределение на пари, вместо истински образование, здравеопазване и юридическа помощ.
Позната е фразата сред гилдията, че „Пациента се „такова”, докато е на легло”, сочеща за меркантилността на значителна част от нея.
Превръщането на здравеопазването фактически в платена дейност, а болниците в търговски дружества още повече задълбочават проблемите. Огромните заплати на някои управители на държавни болници, станали достояние на медиите, спекулациите в благотворително набирани средства за лечение на редки заболявани разбуниха обществото. Блокажа на системата и провала в условията на пандемията от Ковид 19 разкрива все повече проблеми и язви в нея…
Светослав Атаджанов
