22.11.2024
iotovski

Нека се върна три години назад. Тогава не спрях да обяснявам, дрънкам, буча, досаждам, че най-притеснителното в РНК ваксините е, че метаболизмът на онова прословуто РНК, което принуждаваше клетката да се изгради спайк протеин се метаболизира до микроРНК. Тези микро РНК оставаха някак без коментар. Какво правят, какво причиняват, как се метаболизират?

Единственото нещо което се знаеше, че МИРовете ( микро РНК) се грижеха за някакъв контрол на гените. Всичко опираше до „някакъв контрол“ и до там.

В резултат напукаха половината земно кълбо с ваксини, които никой не знаеше до къде ще ни докарат. Резултати вече има, но се премълчават. Замазват. Пък и ковид вече не е тема?! Нали така?

Това, че навремето изкараха някакви медицински специалисти да говорят общи приказки не промени ситуацията. Ще го кажа бавно. НИКОЙ НА ТАЗИ ПЛА-НЕ-ТА НЕ ЗНАЕШЕ КАКВО ТОЧНОПРАВЯТ МИКРО РНК-ТЕ. А сега внимавайте – И ДНЕС Е ТАКА!

Това не го казвам за да обидя някой професор. Да не знаеш не е обидно. Обидно е да не знаеш и да се правиш на знаещ.

Когато преди три години се поставяше въпросът за МИРовете и късните последици от ваксините планетарното мисиркаджийство атакуваше, че това е от общата теория на конспирацията. Бързият отговор беше, че такова нещо няма. НЯ-МА!

ДНЕС! Днес двама учени получиха Нобеловата награда по медицина за нещо, което до вчера премълчаваха. Обясняваха ни, че няма такова нещо. Днес получиха Нобел за откриване на микро РНК и ролята им за регулацията на гените. Откриване? Вярно ли, бе? Ами аз знаех за тях преди три години без да съм никакъв тесен специалист. И знаех, че нищо не знам и знаех, че никой нищо не знае.

Ще го нарека така. Днес имаме Нобел по медицина за нещо, което до вчера се отричаше. Либералното мъчение да си признаеш нещо, което до вчера си отричал е мъчително но напълно разпознаваемо.

Емил Йотовски