Днешният свят наистина полудява.
Канцлера Мерц щял да бие Русия и даже се кани, че времето наближавало скоростно.
Хм!
Дядо му Хитлер се е готвил почти десет години за тази война и нямаше проблеми да направи аншлус на Австрия, да нападне Полша, да превземе Франция за един месец и да окупира съседните територии, но както нагази в съюза и се задави.
Дядо му Хитлер имаше куражът да удари английският министър-председател Чембърлейн с договора, който са подписали и да го нахока.
Този с тази икономическа, а и не само, стагнация ще се изправя срещу онези, които пият на поразия, карат се и се бият понякога помежду си , но стане ли въпрос ьа матушка Русия се изправят като един. За Сталину и за Родину са доказано безкомпромисни.
Може би на недоправеното и отгледано в ковиоз фашистче му се ще да види цвета на знамето на победата, чийто пиедестал стои още на арката на бившият Райхстаг малко зад Бранденбургската врата.
Да погледнем и към другите от коалицията на мераклиите…да мрат.
Французите имат да мият срам още от първата световна война, когато една наша дивизия ги попилява.
Пък да не говорим за оня срамен период за който споменах, че Хитлер ги прегази за един месец почти без да пукне пушка.
Добре, че имаха малко смели хора от редиците на съпротивата, партизаните „Маки“, да им поизмият очите.
Ами онази подхвърлена реплика от Кайтел при подписването на капитулацията, виждайки френската делегация : „И тези ли ни победиха?!“ няма ли да се повтори и сега?
Русия не е Либия и Кадафи, макар, че него го убиха американците.
Ами старата и почти немощна Англия на какво прилича?
На мен ми прилича на беззъба склеротична старица, която е много мераклия да прави от чуждите столици картофени ниви, но фъфлейки насъсква другите да се бият, а тя сочи с бастуна си накъде да тръгват. Но комай и нейното време привърши.
Какво да кажем и главният двигател САЩ, който неуморно се стреми да вбие клин между Китай и неговият партньор Русия.
За малко да успее с шавливият индийски министър-председател, но той подобно на американския си колега си пада по келепиреца и за сега му остана само повратливостта.
Уке Доне пък чака ноември да дойде и да види от къде ще задуха вятърът-от прериите ли или към тях, та да наложи каубойската си шапка и да върти задник под такта на кънтрито доволен, че има и такива като нас да му го ближат.
Ама ние не се вписваме в картинката му.
Не може ратаите му да му дават акъл.
Вярно, някои от тях са върли либерали, а други са още по-върли републиканци,а ние сме с тези, които са на власт и пригласяме по инерция: „САЩ-РБ, вечна дружба“!
Само бекапето липсва в лозунга, ама може и да го турнем щом се връщаме кой към фашизЪма, кой към комунизЪма. Време е иза новите борци против тях.
Енчо Иванов
