Докато ние, българите, тръпнем в очакване на останките на цар Самуил – Цар на българите, северномакедонците са си ударили задните части в небето и сеят злост и омраза. Пишат, че не сме можели да преместим Охрид и Самуиловата крепост.
И са прави – не можем!
Но историята не се мести заедно с крепостите.
В тази връзка днес поздравявам всички северномакедонски българомразци с песента на моя приятел Ivan Dinev Ustata. Прилагам и няколко куплета, за да онагледя отношението си по темата.
„Ваш цар бил Самуил – таратанци.
На тя глупости се смеят и албанци.
Всички сте отворени, че сте били първите.
Защо не се дървите така на сърбите?
Ей, Македония, маке-маке-маке-маке-Македония,
Скоро май няма да си европейка,
седи кротко на резервната скамейка.
Ей, Македония, маке-маке-маке-маке-Македония,
Я бъдете малко по-смирени,
че българска кръв тече във вашите вени.
Ако сакате – ке има още!“
Лилия Божкова
