До господин Алгафари,
син и всички чобани, за които българският народ е стадо…
Прав сте г-н Алгафари! Не сме народ, не сме народ, а мърша. Овце сме! Но!…
И това е българският народ!
Така, както го е видял геният. Този, който постави НАРОДА БЪЛГАРСКИ, над собствения си живот. И не е зле да знаете, че подобен на сегашния слугинаж, осъди поета на една година затвор, заради поемата „Септември“.
Представителите на народа /досущ, като сегашните/ ревнаха: „Нищожна присъда! Съвсем недостатъчно наказание!„
Само след броени дни въпросът е генерално решен – няма поет – няма проблем! Няма протести… Има страх!
До пет години затвор, заради сграда замерена с червена боя?!
Тази година ще се навършат 100г. от убийството на
ГЕО МИЛЕВ
Нощта ражда из мъртва утроба –
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав… ……………………………………. изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
– без рози
и песни… …………………………
в ръцете – не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
– стари и млади –
се спуснаха всички отвред
– като отприщено СТАДО
ОТ СЛЕПИ ЖИВОТНИ,
БЕЗБРОЙ
ЯРОСТНИ БИКОВЕ –
с викове
с вой ……………..
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
Глас народен: Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ –
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви –
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
– и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Внимавайте г-да, чобани! Внимавайте, стадото да не побеснее…
Нешка Робева
