Трудно е да се пише и говори вече, защото присъства въпроса дали има смисъл. Има, заради децата ни и бъдещето им в тази държава. Заради това си струват усилията да се работи за тази държава. Не заради егото, а заради това да се остави подреден и защитен дом.
Тази цел в момента е твърде далеч, а задачата да бъде изпълнена става все по-трудна с всяка изминала година. Всяка година може да бъде определена като нашата най-ниска точка, за да може да бъде достигната още по-дълбока през следващата. Нашата национална катастрофа има множество нива надолу.
Посочвал съм и други пъти, не един, а много – както тук, така и в медиен ефир, че основния, големия проблем е демографската катастрофа във всяко нейно измерение – от срива на раждаемостта с всяка следваща година, през нарушаването на баланса на населението в отделните области на държавата, обезлюдяването, но и промяната на етническия облик(включително чрез изкупуване на българска земя от чужденци), до обратната страна на раждаемостта – нашата смъртност и предстоящата неспособност на държавата да се грижи за своите пенсионери.
Демографският проблем извежда едновременно като предпоставки, но и като функции всички останали – образованието и неговата катастрофа, здравеопазването, пазара на труда и това, което е не по-малко важно, защото от там се насочва посоката – обществените и политическите отношения. Това е върха, който включва обществената среда и политическата прослойка.
От изброените започвам отзад-напред, обществената среда и политическата прослойка.
Обществената и медийната среда е опорочена и съзнателно принизявана, а вече се достига до състояние, че дори няма нужда от съзнателен акт на принизяване, защото масово нивото е отвратително ниско. Антиселекция. В националните телевизии гостите масово са неадекватни на времето, посредствени, ниско ниво, но удобни и допускани.
Нивото на аналитичните и публицистични предавания е напълно изравнено с нивото на увеселителните, те на практика са един и същ продукт с различни лица и заглавия. Нивото на аналитиката и публицистиката е нивото на „Ергенът“.
Повечето от големите медии на практика помагат за задълбочаването на катастрофата и спиралата от кризи.
Неслучайно инстинктът на зрителя и читателя е да търси алтернативи, за да получава различна информация и различен поглед.
Обществената среда е тази, която разпространява гласа на политическата прослойка. Моята позиция е напълно последователна и още тук ще изведа заключението – тя трябва да бъде сменена, антиелита трябва да бъде заменен с елит. И то елит, който планира децата му да останат в тази държава, защото само тогава може да се осъзнае отговорността. Чудя се за онези, които са просто изпълнители и техните деца ще остават и живеят тук – изпълнителите както в медиите, така и тези, които прислугват на прослойката – не осъзнават ли, че катастрофата е обща? Техните деца и внуци ще са наравно потърпевши с моите. Дотам ли е стигнала посредствеността и неадекватността, за да се поощрява продължаването по пътя на катастрофата от същите, които ще страдат от нея?
Как виждате България след 10 години? А след 20, когато вие ще се пенсионирате, а вашите деца няма да могат да изработват вашите пенсии? А другият поглед – същите тези ваши синове ще водят при вас дъщерите на други, които ще са взели всичко, което сега им създавате като продукт пред очите, антиселекцията на предаванията ще е станалата масова антиселекция на едно цяло общество.
Този поглед за обществената среда дава по-трезва преценка за последствията в бъдеще от настоящите действия на всички участници в процеса.
Относно другите аспекти.
Болната тема на българското образование. Антиселекцията вече се вижда и тя е обща, не е само за учениците, а за всички, които участват в процеса – ученици, учители, ръководители и родители. Битката за пари при намаляващия брой училища, които ще намаляват все повече през следващите години води до това не да се акумулира качество, което да позволи оцеляване, а до атрактивност, която е противоположна на оцеляването. Но атрактивността носи пари. Вече сме в онази дълбочинна точка, в която се говори не за върхови постижения, а за оцеляване. Върховите постижения в настоящето представляват легитимиране на посредствеността, представена като индивидуалност. Старият световен ред си отива, но неговата уродливост в сферата на образованието вече е отгледала поне няколко випуска ученици в българското образование. Добре е, че повечето, които излизат от нея имат инстинкти, които в крайна сметка са надеждата за спасение.
Почти никой не си дава сметка, налага се да го повтарям и потретям.
През 2024г. в България са родени 50 000 бебета.
През 2022г. са родени 56 хиляди.
Знаете ли какво означават тези цифри?
В момента в България има 1826 училища, които приемат ученици в 1 клас. Тази цифра включва всички Начални, Основни, Обединени и Средни училища.
В тези училища, които в настоящето се приемат за „големи“, се изграждат по 2-3 паралелки първолаци всяка година. Тоест, разпределението е непропорционално нито по населено място, нито по регион в държавата. Всеки знае, че има предпочитани училища. Всеки знае, че през последните 20 години бяха закрити хиляди училища в почти всички села на България.
Концентрацията на прием в първи клас е най-голяма в София и най-малка в Северозападна, Южна и Североизточна България.
С това важно уточнение, което ще бъде включено впоследствие може да се направи следния извод.
При 50 000 новородени и 1826 училища за тях след 7 години, когато ще бъдат първолаци, се падат по 26 ученици за всяко едно от тези училища в държавата. Тоест – по една паралелка първолаци във всяко едно училище. Не две, не три – една.
Но това е средноаритметично, без да се взимат като фактори признаците за населено място – Областен град, община, село и вторият много важен признак – в кой регион на България.
Децата ще са най-малко там, където регионите са най-„непривлекателни“, а най-голяма концнетрация ще бъде както и в момента – София.
Почти същото важи за новородените и през 2022г.
Това са три набора.
Това води до най-тежкия извод за тази нация и държава.
В краткосрочен и средносрочен план (5-10 години) в държавата ще се наложи да бъдат затворени още стотици училища, защото няма да има достатъчно деца, които да влязат в тях.
Стотици затворени училища води до втората част на извода.
Първо – стотици нови напълно обезлюдени села, в които в момента има средищни училища, които събират децата от няколко села.
Второ – ударът ще бъде директен и върху всеки областен и общински град на България. Ако в момента във всяка област има средно по 10 училища, които приемат първокласници. След 5 години в повечето общини на дадена област няма да има достатъчно ученици, които да формират паралелки за първи клас. А тези училища, които се намират в областните центрове и в момента формират по 2 до 3 паралелки първокласници след 5 до 7 години ще намалят първо до 1, а през следващия етап ще останат без. Във всеки областен град, с изключение на София, има между 5 и 6 училища, които са предпочитани за прием на първокласници. Изводът е, че за половината от тях няма да има ученици.
Обобщено:
В средносрочен план България ще трябва да затвори стотици училища, което е прекия признак за преминаването на точката на възврат.
Също означава, че докато София концентрира половината население, ние губим България. Губим я.
Това не е прогноза, а е закономерност, която се базира на вече създаден факт – 50000 родени през 2024г. и 56000 родени през 2022г.
Това дори не е най-голямата дълбочина на катастрофата, а само прехода към големия извод.
Най-вероятно е тази тенденция да продължи и през 2025г. Това ще оформи демографска дупка, която вече оформя огромен дисбаланс в населението, но и в територията.
Има още много, които изброих по-горе в текста – броят на работещите и броя на пенсионерите, качеството на тези, които работят и тези, които тепърва ще стъпват на пазара на труда, но спирам до тук.
В същото време политическата прослойка се готви да изтегли 17млрд. лв. външен дълг, част от предстоящата спирала от все по-големи заеми през следващите 4 години.
Това означава, че финансовата ни система като държава вече е срината. Означава, че държавата вече не може да покрива пенсиите, освен ако не изтегли заем, с който да ги разплаща.
Тези хора, които в момента съставляват парламентарната политическа прослойка и управляващото мнозинство нито мислят за всичко, което написах до момента, но и нямат капацитета да го мислят. А ако го мислят, нямат капацитета да разрешат проблема.
Има и един отделен аспект, който очертава цялата рамка, който задава посоката. Това е геополитическият аспект. Тук съвсем накратко, тъй като целта на тази публикация не е да се фокусира върху международните отношения.
Първо. Светът вече е променен. Светът е многополюсен. Предстои легитимацията. Тази легитимация преминава през оформяне на редица от договори. Дали тяхното подписване ще се случи в близките месеци, или ескалацията ще продължи, докато се достигне връхна точка на залозите, която няма да дава друга алтернатива, освен договаряне, в крайна сметка договори ще има. Никой никого няма да унищожава. Целта винаги е била и ще бъде преразпределяне на сфери, ресурси и пазари. Това го пиша в „Параметри на Постамериканския световен ред“ преди 5 години, след това в „България в Голямата игра“ и все още го твърдя. Вече стана модерно да се повтаря.
Второ. Тази световна война, независимо дали ще приключи сега или след година или две, беше загубена от САЩ. Това е важно уточнение, защото много хора в момента приписват на Доналд Тръмп гениалност и миротворчество, а това е преувеличение. САЩ бяха принудени към договорка. Има разлика. Но ако успее да изкара САЩ преди да е премината още една точка напред – и това е постижение. Поне докато започне нов етап от противопоставянето. А противопоставяне винаги ще има. Войната се печели на фронта, винаги в историята е било така и винаги ще бъде. С тази разлика, че в тази световна война фронта не е само физически, а са множество фронтове на различни нива – икономическо, социално, военно-стратегическо, и – цивилизационно. На конференцията в Ялта САЩ са победител, заедно с СССР. И това, че са държава-победител е неоспоримо и се вижда на практика след това дори в целия културен ред, който все още живеем. В този случай САЩ загубиха тази война. Това, което в момента се случва е контрол на щетите, така че щетите за тях самите в краткосрочен план да са най-малки и да се извлекат колкото могат преки печалби.
Настоящите договори и архитектура на сигурност ще са синтез между Вестфал и Виенския конгрес. Но с разликата, че концерта вече няма да бъде „Европейски“.
Трето. Целта на Русия никога не е била просто неутрализиране на Украйна и присъединяването на територии, а промяна на световния ред и архитектура на сигурност. Това означава, че предстои подялба. Но докато няма подписан договор, залозите си вървят.
Четвърто. Истински нов световен ред може да бъде установен тогава, когато бъде променен културния модел. Ако Москва и Вашингтон се разберат сега, и ако Москва направи отстъпки, както за дедоларизацията, така и във финансовата сфера, означава, че на културно ниво все още няма алтернатива. Това е най-трудната, но и най-дългосрочна част.
Въпреки загуата, има един важен детайл. Много хора залитаха и ще сбъркат, когато се надяваха на игра с краен резултат. Преди година говореха за разпад на САЩ, след това започнаха да говорят, че техния модел вече е в миналото. Подценяването на САЩ е грешка. Голямата игра продължава, а постамериканския световен ред означава, че трите държави в основата могат да намират в различно време и ситуации различни конфигурации на партньорство и противоборство, но е важно да са стабилни. Помагаш на врага, за да го има. Стабилна основа на трите държави, означава стабилен ред нагоре в етажите на влияние. (За справка – стр. 134-135 от книгата „Параметри на Постамериканския световен ред“, написал съм го преди 5 години, а сега ми носи удоволствие да виждам как се реализира, без скромност.)
За България е важно как ще влезе в това преразпределение и къде. Нашите неадекватници не осъзнават, или дори да осъзнават, нищо не могат да направят, защото са се закопали в зависимости едновременно към Вашингтон, Лондон, Берлин и Брюксел. Но цената ще я плати цялата държава. И никой няма да ни пита какво искаме. Вижте Ньой. Още го плащаме като психологическа цена на народностно ниво. А тогава нашите политици имат една характеристика, която в момента при настоящите управляващи, но и при повечето техни говорители в медиите, отсъства без възможност за възстановяване – достойнство. И чувство за дълг.
Затова трябват хора, които ще могат да осигурят влизане в новия световен ред с най-малко щети, а България трябва да бъде мост. Но и които ще започнат решаването на националната катастрофа вътре. Излизането няма да се случи за година или две, а много повече, но трябва да се постави начало.
Накратко – толкова.
Вече се пише все по-трудно.
Имаме нужда от взрив
преди да е станало твърде късно.
Станислав Бачев
