Дъра, бъра във Вилнюс, ама някой умен и красив да отговори на един прост въпрос – Защо не приеха Украйна в НАТО за пореден път?
Чакам да излезе наяве действието на плана за разделяне на Украйна на западна и източна. Което е идеята на срещата във Вилнюс.
Много се надявам, че съдбата на Украйна ще послужи като пример, който право в корема със спиране на въздуха ще избие представите за доброто в намеренията на този Колективен Запад от главите на повече хора. Този Колективен Запад на тайните общества и банкстерството, добре прикрити зад маска на свобода, демокрация и либерална загриженост, е всъщност чистото зло. То трябва да си отиде или поне да отстъпи управлението на другите сили, в противен случай всички там отиват в пропастта. Много хора прогледнаха и всеки ден се присъединяват нови проглеждащи и това става по целия свят.
Именно затова смятам, че съдбата на Украйна, тя ще завърши изключително болезнено трагично, тя вече е трагична, под вещото ръководство на Запада в Украйна се извършват чудовищни военни и граждански престъпления с народа, ще стане изтрезвителен пример за много държави, да си махнат най-после розовите очила и да разберат, че управлението е сериозно и сложно нещо, което трябва да бъде разумно.
Първите ми впечатления от Вилнюс са много интересни. Мога да заявя – фактически искането на Русия се изпълни, НАТО отказва, тоест няма да се разширява в Украйна! Тази констатация трябва да се разгледа и от двете страни. Русия постига успех срещу волята на Запада, който си налагаше желанията де що си поиска. Точно в момента мога да кажа, вече не могат да си правят каквото поискат и причината за това се казва Владимир Путин и неговата Русия.
Достатъчно кардинален видим извод, който за мен е бил очевиден от години, надявам се сега става очевиден и за повече хора. Другата страна отбелязва една среща на върха, за която ще поговоря малко по-подробно и там ще обясня значението на Вилнюс за НАТО. За Русия то е еднозначно – геополитически успех, спря разширяването на НАТО към Украйна. Много съществена новина е „случайното“ изпускане на Наришкин, че още преди дни е говорил с колегата си от ЦРУ и са обсъждали Украйна. Ще кажа какво означава това. Русия и САЩ не само водят преговори за съдбата на Украйна, но тези преговори стават над главата на НАТО и ЕС. Тук давам две следствия. Първото е, че преговори Москва – Вашингтон означават край на евро-атлантическата общност.
Второто е, че във Вилнюс НАТО е било уведомено за тях и вероятно на 30-те страни членки, освен САЩ, им е било обяснено решението между Москва и Вашингтон. Имам основания да кажа, че става дума за разделяне на Украйна по река Днепър на две зони. Засега. Според мен това все още не е решаване на въпроса с язвата Украйна, но засега така.
И като черешка на тортата към гореизложеното ще разкажа какво виждам за у нас в резултат от тези бомбастични промени на световните геополитически полюси. Изводът ми, че евро-атлантическата общност ще загине за сметка на американско-азиатска общност, вероятно азиатско НАТО, но не точно, води до потресаващ резонанс у нас.
Представяте ли си какво ще стане с цялата пасмина, която се издържа от евро-атлантизма? Предупреждавам, краят на евро-атлантизма вече е тук! Всеки сам може да си направи изводи какво ще се случи у нас. И още нещо. Понеже редовно следя американските проксита у нас, Дневник задължително, често катастрофирам тежко на менталния фронт, запознавайки се с умозренията на гурутата на българския евро-атлантизъм. Такива неща могат да се срещнат на тази плоскост, излезли от професори и доценти, от общественици със световно значение, че просто онемявам.
Ето днес професор Ивайло Дичев излиза с анализ ЗАЩО ВОЙНАТА НА САЩ В ИРАК БИЛА РАЗЛИЧНА ОТ ВОЙНАТА НА ПУТИН В УКРАЙНА. Нали, в смисъл, че американските войни винаги са добри, а руските винаги са лоши. Та там срещнах въпросния ПРОФЕСОР да задава въпрос – Някой знаел ли какво точно цели Путин в Украйна? 😂😁😂 Ха ха ха, падам с тоя хора, падам! Не само, че знаем отлично какво цели, мога да консултирам професора, при това напълно безплатно, но знаем защо професора нищо не знае!
Това е позиция на щраус, седи му главата в пясъка, професорски му седи в пясъка, и той се чуди какво става около него. Не мога! И после подобните нему се сърдят както не разбират нещата, сърдят се, че някой друг ги разбира и не могат да понесат нито едното нито другото и се налага да спираме да контактуваме.
Анастасия Гешева
