…Беше обикновен летен ден, когато светкавична вест обиколи града. “Снощи дяволът е бил арестуван в София!” – гръмнаха вестниците и новинарските агенции.
Хората бяха възбудени и заинтригувани и дори футболното първенство престана да предизвиква обичайния интерес. Градинките, кафенетата бръмчаха, всички питаха за подробности, новини. Знаеше се обаче само това, което беше съобщено официално – че дяволът е бил забелязан да влиза в един нощен клуб заедно с младежка компания. Познали го по витите овнешки рога. Пристигнала полицейска патрулка и дяволът с белезници бил откаран в ареста.
Против дявола са започнати следствени действия, писаха вестниците на следващата сутрин. Той ще бъде съден за нещастията на България. Вдигна се голям шум; журналисти и политици коментираха скандалното задържане, ролята на полицията и следствените органи и дали една толкова важна екстериториална личност като г-н дявола може да бъде обект на българското правосъдие. Изказваха се различни мнения, някои авторитети дори се сбиха пред телевизионните камери, но народът се радваше и искаше публичен, широко осветяван процес.
– През много злини и лошотии мина нашият народ – каза на пресконференция главният прокурор – и зад всички тях се забелязват витите овнешки рога. Но този път няма да му се размине! Повдигнали сме официални обвинения. Ще има съд и той ще отговаря за всичко!
Изведнъж се оказа, че много хора имат претенции към арестувания. Пръв се оплака един пеловчанин, пострадал от изневярата на жена си. Той твърдеше, че това станало съвсем неочаквано; съпругата му била чудесен човек; живели си били добре от 20 години. Когато цялата работа се разкрила, той усетил във въздуха миризма на сяра – кълнеше се пеловчанинът, – и някаква черна вихрушка прелетяла, махайки с криле, пред очите му. Тая неочаквана клевета възмути дявола. Пред журналистите, които нахлуха с камери и микрофони при него, той заяви, че няма нищо общо с жената на пеловчанина, че пеловчани трябва да държат под око жените си, а не да блеят и да викат после “олеле”! Но това не му помогна, защото пеловчанинът заведе дело срещу него.
И така заваляха съдебни искове. Измами, лъжи, изневери, лоши деца, пропили се съпрузи, провалени животи – за всичко обвиняваха рогатия господин. Един загубил всичките си пари, макар да ги бил вложил сигурно, друг бил подхлъзнат от завистливи колеги и кариерата му отишла на кино. Хора, доверили се на дявола, го обвиняваха в нечестност и лъжа. Онези, които бяха измъчвали и убивали цял живот своите ближни, се оплакваха, че не са получили нищо съществено в замяна.
Много шум вдигна случаят на Р.Л. от София, който се бил подвел от една от многото промоционални оферти за човешки души. Промоционалният пакет на фирмата Diabolical Inc. предлагал сметка в банката, неограничена линия за дрога и алкохол, пет коли и десет любовници – само срещу 30 милиона години труд в ада. Та този Р.Л. се оплакваше, че всичко било измама: дрогата се оказала некачествена, колите – стари, любовниците – грозни; и само 30-те милиона години си били напълно реални… Имаше и много други с подобни претенции и се очакваше, че милиони ще заведат дела.
Чуха се обаче и гласове, които протестираха срещу всичко това. “Какво лошо ни е сторил г-н дяволът – мърмореха депутати и министри, – толкова пари сме заработили с него”. “Кой друг щеше да ни даде тези постове? – казваха други. – Добре ни е, доим държавата като крава, осигурили сме за сто години напред деца и внуци и всичко това благодарение на г-н дявола, да е жив и здрав!”
Политически анализатори в своите коментари напомниха, че дяволът е помогнал на България да влезне в съюзите, в които е сега. Започна дискусия за ролята на дявола в съвременна Европа и у нас. Определиха го като либерал и евроатлантик; интелектуалци и политици се застъпиха за големия приятел на демокрацията. Медиите застанаха на негова страна. Най-реномираните адвокати заявиха, че ще го защитават в съда, правозащитници и представители на неправителствени организации подеха национална кампания за неговото освобождаване. “Долу ръцете от дявола!” – викаха те на протестни шествия, които се провеждаха в столицата всеки ден и събираха хиляди млади хора. Мнозина си окачиха в знак на солидарност овнешки рога, а някои носеха плакати с надпис: “Свобода за бащата на свободата!”
Решението на България да арестува и съди дявола предизвика възмущение по света. Чуждестранни дипломати подкрепиха протестите и преминаха с плакати по улиците на София. В много страни се проведоха акции на солидарност; пред българските посолства активисти на граждански и правозащитни движения палеха българското знаме. Европейският парламент излезе с резолюция, в която се казваше: “Призоваваме международната общност да осъди решително поведението на българските власти, които си позволиха да нарушат правата на г-н дявола…
Г-н дяволът е познат по целия свят защитник и вдъхновител на евроатлантическите ценности и действията срещу него са насочени против съществуващия днес световен ред. Провъзгласяваме тази дата за ден на международна солидарност с дявола и неговите служители и помощници”. Властите в София бяха объркани и не знаеха какво да правят. Накрая се получи указание от Посолството – и дяволът беше тържествено освободен.
На излизане от Съдебната палата той скочи от стълбите и земята се разтвори и го погълна. София се изпълни с черни пушеци и смрад. Хвърчащи огньове се носеха из улиците. Дълго време след това хората по трамвайните спирки и кафенетата обсъждаха тая странна история, но накрая всичко се забрави и тя отмина така, сякаш не е била. И само пеловчанинът, останал без съпруга, обикаляше отчаяно из града и викаше: “Справедливост!”
Но никой не му обръщаше внимание.
https://glasove.com/
