София е единствената столица, която развява чужд байрак (украинския) пред кметството си и единствената столица без празнична заря.
Еврогейските пудели на местния колониален анархо-планктон са с изнежени души, но винаги надушват пачките. Това е най-тъжната метафора на българската безпътица, в която човекът е на почит по-малко от кучетата и котките.
София е прайд, мрак, готика, Мордор. На миналата Коледа из софийското небе се носеха отсечени детски глави и крайници. А после същите, които отнеха дъгата и зарята на децата, ги изядоха под формата на торта.
„Как да я карам нататък – и след мъглата, мъгла…“
https://www.fakla.bg/
