Европа гори. Кой плаща сметката?

Милано, Париж, Франция, Португалия — Европа отново е по улиците. Счупени витрини, разграбени магазини, запалени контейнери, горящи коли и сблъсъци с полицията. Във Франция протестите срещу високите цени и влошаващите се обществени услуги прераснаха в тежки безредици. В Милано също имаше погроми и палежи. В Португалия хиляди излязоха да протестират срещу непосилните наеми и растящите разходи за живот. Недоволство има и в други европейски държави.

Кой подпали огъня под краката на Европа?

Хората са гневни. И как да не са, когато работиш цял месец, а накрая се чудиш как ще платиш сметките, наема, храната и горивото? Когато младите не могат да си позволят жилище, семействата се задъхват от разходи, а доходите не догонват цените. Хората губят сигурност и надежда, че утре ще бъде по-добре. Това не оправдава палежите и погромите, но не можем да се правим, че не разбираме откъде идва гневът. Когато управляващите не чуват хората, накрая улицата започва да говори вместо тях.

И тук идва големият въпрос: не са ли самите европейски политици тези, които вземат решения, без да мислят няколко хода напред?

Санкциите срещу Русия трябваше да окажат натиск върху Москва. Но кой плаща част от сметката? И европейският бизнес, и обикновените европейци — с по-скъпа енергия, по-високи разходи, натиск върху производството и държавни бюджети, които все повече разчитат на заеми. Русия също понася загуби, но разполага със златни и валутни резерви, които ѝ дават известен буфер. А Европа сякаш не беше подготвена за цената на собствените си решения.

Путин играе шах. Европа още мести пешките.

Възможно ли е целта на Путин да е не само Украйна, а и една отслабена и разединена Европа? Да ни изтощи икономически, да задълбочи противоречията между нас и да ни накара сами да се обезсилваме? Това е въпрос, който европейските лидери трябва да си зададат. А можем ли да сме сигурни, че Вашингтон винаги ще поставя нашите интереси на първо място?

Ако нямаш собствен план, плащаш за чуждите грешки.

Зелената политика изяде главата на европейската индустрия

Европа има нужда от цялостна стратегия за енергетиката, а не от решения на парче. Не можеш да затваряш работещи мощности, включително атомни електроцентрали, където има възможност да бъдат запазени, без да знаеш с какво ще ги замениш и колко ще струва това. Токът не се произвежда с лозунги. Индустрията не работи с пожелания, а хората не плащат сметките си със зелени обещания.

Трябва ни разумен енергиен микс, сигурни доставки и електроенергия на конкурентни цени. Европа трябва да мисли как да запази производството си, а не как да го изтласка извън собствените си граници.

Стига и с безконтролното допускане на имигранти от цял свят. Нужни са ред, контрол на границите и ясни правила. Европа не може да бъде конкурентна във всичко, но трябва да развива това, в което е силна — IT технологиите, изкуствения интелект, киберсигурността и производствата, в които има бъдеще. По-малко бюрокрация, повече стратегия и мисъл няколко хода напред.

Днес Европа прилича на брюкселска дантела, проядена от нафталин — красива на думи, заседнала в миналото, докато светът около нея се променя. А когато решенията се вземат далеч от хората, без да се усеща как живеят те, не трябва да се учудваме, че доверието се разпада.

А България готова ли е?

Черно море не е далечен проблем. НАТО е важна гаранция за сигурността ни, но членството ни не означава, че можем да чакаме друг да свърши всичко вместо нас. Днес не е нужно чужд войник да премине границата, за да бъде ударена една държава. Дронове, кибератаки и саботажи могат да парализират енергетиката, комуникациите и пристанищата ни.

България трябва да може да открива, проследява и неутрализира дронове и да защитава критичната си инфраструктура. Не когато стане късно, а отсега.

Време е да свалим розовите очила

Европа и евроатлантическият съюз не са това, което си представяхме, когато влязохме в тях. Това не означава да се отказваме от съюзите си. Означава да престанем да гледаме на света през розови очила и да разберем, че съюзите не отменят националните интереси. Никой няма да мисли за България повече от самите нас.

Трябват ни лидери, които имат стратегия, а не просто реагират на поредната криза. Защото Европа гори, хората плащат сметката, а политиците продължават да обясняват колко правилен е курсът им.

Трябва да помислим добре за бъдещето на България, за да не се събудим един ден с приказката, че царят е гол, а ние просто сме отказвали да го видим.

Цветелина Ватовска