Европа е заприличала на държава от Близкия Изток. Няма страна, в която да не се разхождат хора-чаршафи и забулени кадъни. Надписите са на арабски, никой не говори местния език, местните притичват плахо по улиците и гледат да не дразнят брадатите, за да не ги обидят случайно с някоя изтървана дума.
В определени заведения не сервират алкохол, сградите са запуснати, потънали в мръсотия, надписи навсякъде предупреждават да си толерантен, да не нараниш някой джибой. Има gender-neutral тоалетни. Пълно е с гнусни туристи, които се ограбват с безумни цени, за да ядеш гадна храна и да гледаш, изгубили смисъл „забележителности“. Децата си упражняват английския и питат с широко отворени очи – защо тези хора не знаят английски. Пътуването е безсмислено. По-добре си купи двор, засади дървета и ги поливай, докато играеш шах, дялкаш дървени играчки и четеш книги.
Всичко е суета, всичко е нищо, 1984 вече е настъпила, Оруел е бил прав – свободата е робство, невежеството сила, а и Джим Морисън умря втори път…, ай сиктир всичките…
Източник:
Любов и омраза в Пловдив
