Егото ти пречи, леко да не паднеш отвисоко,
експертите отсъстват, кой ще рови надълбоко?
Подигравките – излишни, познанията – слаби,
арогантността отблъсква даже всичките любящи баби…
Кой ще ти помага? Засега си сам!!!
Кой ще се докаже, казвайки „Аз знам!“?
Но наистина да знае, а не да е само опаковка,
да има съдържание, всеки има приказлива човка…
Да може да се бори, да бъде мъж или жена на мѐсто,
да се бие като лъв ще трябва доста често…
Но знай, човеко, егото ти пречи, а това вбесява,
вместо да се вслушаш личността ти – подиграва
всички, които мислеха различно,
докажи, че не си от статуквото типично,
докажи, че струваш повече, с дела огромни,
когато гледат те кат Господ, нек очите ти да бъдат скромни…
Егото ти пречи, вярвам, ще го разбереш,
надявам се събудиш, защот сега трева пасеш,
надявам се прогледнеш, надеждата е малка, но я има,
и пак след подигравка се роди и тази рима…
Името ще го пропусна да не стане фал,
събията също, че ще те оцапам с кал,
а ти не заслужаваш, животът си жертвáл,
и затова те уважавам, о, родлюбецо заспал!
Спиш, да, по някои от важните проблеми,
а на хората въпросите са тежки и големи,
и с отговори трябва сериозно се подготвиш,
защото ще направят тъй, че самичък да се сготвиш…
Малко намали котлона, че живот ти доста се пече,
малко успокой ума си, че към лошо ще те повлече…
Егото ти пречи, намали слугите!
Егото ти пречи, подкрепи бойците!
Егото ти пречи, събуди от тази будна кома!
Егото ти пречи и рязко ще те отпрати дóма…
Егото ти пречи, дано си го разбрал,
защото иначе те чака много бърз финал…
Егото ти пречи, дано разумът да победи ината,
защото хората ще те изринат с кирка и лопата…
Егото ти пречи, знам, че няма да признаеш,
дано намериш сили пред тях да се покаеш…
Мисли, върви, работи, струвай,
ако щеш с заплатата дрога си купувай,
но ако още дълго се не вслушваш в народа,
нивга няма доживееш истинска свобóда!
Егото ти пречи, леко да не паднеш отвисоко…
Мислиш ме за луд? Значи още трябва ровиш надълбоко…
Иван Герасимов
