Поколенията, които не получиха качествено образование, вече са на пазара на труда. Я в България, я някъде по чужбина. Млади хора, които не знаят накъде да тръгнат, а със знанията, които имат, трудно могат да си намерят добре платена работа, та дори платена, която да им стигне за нормален живот. Българските университети бълват продукция от кадри, които не се вписват в икономическите условия. Излизат юристи, които не са виждали как се пише искова молба. Излизат лекари, които не могат диагноза да поставят, излизат инженери, които са опасни за себе си и околните, излизат учители, завършли с тройки, които трябва да учат децата ни.
Най-страшното е, че образованието не научи децата ни да мислят самостоятелно. Това беше проблем и на предишната образователна система. Няма да забравя литературата, когато ни караха наизуст да учим анализите по произведенията /имаше дори едни книжлета „Творби и проблеми“, които трябваше да се четат задължително/. Опитите ми тогава в невръстна младост да обясня моето виждане за това какво искал да каже автора, докарваха до истерия учителите ми по литература. А когато обясних, че няма как да е верен анализ на „Тютюн“, че капиталистическата система е виновна за Борис Морев, защото няма логика за другия брат, директно ми беше казано, че или ще влезя в клишето, или ще имам четворка по литература. Е, казах си каквото мисля, след това се налагаше да поправям годишна оценка със Смирненски. Но мисълта ми беше, че и тогава мисленето не се насърчаваше.
Объркани млади хора с объркани представи за света. Учат ги, че ненормалното е нормално, че толерантността е най-важната /без значение дали срещу теб имаш паразит или враг/, че ЕС винаги е прав и ни мисли доброто, че телевизиите ни дават информация. Някои софистирани млади хора пък са се вкопчили в либерализма и евроатлантизма, като изцяло отричат българското и традициите, опитват се да се превърнат в западняци, гнусят се от народното и смятат, че тяхната класа е различна. А всъщност само две-три поколения ги делят от цървулите понякога. Има и други, плод на градската среда, толкова влюбени в себе си, че са готови да прегазят и народ и държава, за да бъдат удобни за господарите на света.
Вече ги няма онези млади хора – бунтарите. Няма студентски стачки. Дори заради техните права. Няма протести на млади хора, възмущаващи се срещу несправедливостта на света, срещу катастрофата в България. Или ако ги има, то те са само инцидентни. А, да не си кривим душите, революции и промяна се правят от младите.
Народът ни не иска да мисли. Особено мрази да вижда истината. Колко по-хубаво е с жълтосини или розови очила да се гледа един илюзорен свят. Там – в реалността, доходите ни са африкански, държавата ни прилича на африканско село, пътищата са разбити, институциите мързеливи и корумпирани, икономиката на ишлиме, здравеопазването -на търговия, бедността – ужасяваща. Повечето предпочитат да пуснат телевизора, който да ги убеди колко добре живеят и какви европейци са. След което да си обуят старите износени обувки, протритото яке и по калните улици да чакат закъсняващия автобус, за да отидат на зле платената си работа.
Ако не видим реалността в очите, не можем да се преборим и не можем да вземем адекватни решения. А не сме подготвени! И варварите и враговете са пред портата!
Елена Гунчева-Гривова
