Политическите екскременти, „представени“ в НС, вече изобщо не ме интересуват. Не искам да знам за техните „червени линии“, сговори и раздели. Не искам да коментирам просташките им изказвания. Не искам да слушам новини за тях.
Не анализи „на техните думи и действия“, а окончателно измитане на тая проказа и пълна дезинфекция на обществото – това сме длъжни да сторим. Ако сме българи и православни!
Пет пари не давам за „третия мандат“ на провалената Корнелия. Ще го върне – няма да се венчае за него. От информацията в медиите, само две новини учестиха инфарктно пулса ми:
Първата е, че три момиченца в Пловдив, са тежко ранени при падането на изтръгнато от бурята дърво върху пейката, на която са седели. Едното е с особено опасно увреждане на гръбначния стълб. Но всъщност децата са жертва не на падналото дърво, а на безхаберието на пловдивските общинари , които не са обърнали никакво внимание на сигналите на жителите на квартала, че дървото е гнило и трябва да се отсече. Не можем да виним гнилото дърво, а овластените гнили дървеняци – цинични, алчни, морално тъпи. Истинското име на тяхното безразличие към нашия живот е „геноцид“.
Втората новина е, че млад мъж е зверски пребит в Македония от обезумяла сърбоманска платена сган, само защото не се е отказал от българската си народност. Това е закономерната последица от историческото предателство на Простокировата шайка. Държавата ни, в лицето на Радевите шарлатани, сама плю в суратя си. А щом си показал, че плюеш сам на себе си, всички ще храчат в муцуната ти. Насилието над българи оттатък Вардара ще става все по-брутално. Сега ги бият, а ще почнат да им вадят очите и да ги погребват живи, както преди седемдесет години. Докато ибрикчиите в София подмиват чужди удове и интереси.
Българската политическа измет е истинският бияч на българския младеж в Македония. Насилниците на Християн Пендиков от Охрид се хилят в парламента в София.
Ежедневен геноцид, нескончаемо мъченичество на българи вътре и вън от България. А ние извръщаме глава и от жертвите, и от палачите. Съучастници сме – защото търпим да ни управляват убийци!
Милена Върбанова