Епилог на големите илюзии.
Мосю Зеленски започва да звучи все по-минорно. И бялото вече не помага, за да забрави реалността, която сътвори. Впрочем, това е проблем на все повече негови поддръжници и в частност на възродения нацизъм и бесове. Предполагам, че вече разбират ситуацията от която измъкване няма, защото котела се затваря за територията на цяла Украйна. И няма никакво значение кой какви пари е инвестирал, защото понякога инвестициите просто изгарят.
Розовите поните сънуват розови сънища и за тях е нормално това състояние на духа. Но най-голямата стратегия в един военен конфликт е скритата цел и хибридните сресдства за постигането им. В крайна сметка всеки си има интереси, но и всеки има загуби и сметка за оправяне. На понитата им е лесно, защото техния свят е защитен от илюзорен пазител. За съжаление илюзиите са погребали не един техен пациент. И са ги превърнали в историческа пепел.
Тази сутрин мосю Зеленски произнесе сакралните държавнически слова: „Битките около Бахмут са решаващи за цяла Украйна!“ Нима? Та нали довчера Бахмут нямаше никакво значение и това го каза генерал от съюзническото командване. Каза го и самия Зеленски, но днес вече песента е друга. Осъзната, преглътната и горчива истина за драматичната ситуация на бойното поле. Там където няма политика, а куршумите пробиват безмилостно всяко човешко сърце. И отнасят безмилостно в гроба всяка човешка мечта.
От самото начало на този конфликт между САЩ и Русия заявих моето: „Против!“ Не емоционално, а разумно, професионално и човешко отрицание на нещо напълно глупаво, недалновидно и апокалиптично. Има граници, които разума не трябва да престъпва, защото последствията от емоциите са неописуеми. Емоционалните не ме разбраха и фатално сгрешиха.
Украйна изгасна и не се вижда от Космоса! 45 милиона човека.
В тъмно петно, гробище на човешката алчност.
Николай Марков
