Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
Няма нищо по-красиво от любовта ни, тази, споделената. Не от новогодишното меню или от подаръците под елхата. Невероятно е как един човек може да промени живота ти и да обърне посоките на света. Да спре дъха ти и да се чудиш как така някога си живял без него. Основното нещо, което стимулира една връзка, е страстта. Но за съжаление именно този първоначален трепет, изпълнен с еротика, впоследствие се превръща в улегнала и стабилна, управляема форма на междуличностни отношения, особено когато се влезе в съвместния коловоз.
Удобната любoв е като памучна нощница, която знае всичко за теб, копринената има нужда от мистерия. Грижовно внимание, деца, дом, сигурност. Но като се замислите с кого искате да правите секс, ви уверявам, че сигурността е последното, което бихте потърсили. Любовта ненавижда разстоянията между двамата, докато копнежът се подсилва именно от тях. Ако желанието нараства с повторенията и взаимното опознаване, то еротиката изстива от този сюжет. Тя процъфтява в мистериозното, новото, неочакваното, в сатена под звездната нощ. Любовта не е в това да притежаваш обичан човек, тя е в желанието постоянно да го искаш. Толкова много да го желаеш и в копнежа си да отдаваш всичко, за да е близо до теб.
Влечението към другия се гради на два основни стълба: посвещаване и автономност. Нашата нужда да бъдем с някого съществува редом с нуждата ни за дистанция. Прекаленото приближаване премахва границите между двата индивида. И тогава вече няма път, който да извървиш към другия, няма лодка, с която да минеш на отсрещния бряг за да се насладиш на прелестите му. Любовта не е навик, тя не е удобство. Огънят има нужда от въздух за да гори, но когато изстине домът, дистанцията помежду ни има нужда от пламък, от страст, която да го стопли.
Възбудата и ускореният ритъм на сърцето са свързани с чувството ни за несигурност и с желанието ни да подчиним неизвестното. Това напрежение поражда уязвимост. Срещаш се с някого и се влюбваш. Изненадан си как така подобна среща може да е толкова вълнуваща. Усещаш друго пространство, нови възможности, надежда и политаш в един свят на омая. Този устрем ти харесва и ти се иска да съхраниш усещането си за дълго. Но се и страхуваш от провал. За това се опитваш да си го опитомиш, да си го направиш зависимо, чрез навици и ритуали, с наричането на мили имена, все неща, които носят успокоение. Но въодушевлението ни винаги е вървяло ръка за ръка с несигурността. Усещането, че се носиш над земята е било резултат от неувереността на връзката.
От една страна искаме да се наслаждаваме на комфорта, но се оплакваме от ограничеността. В опита си да контролираме рисковете на страстта, я опитомяваме до степен, че тя вече не съществува. И така се ражда скуката в брака.
Безспорно любовта ни носи надежда за спасение от самотата, но тя също така рязко засилва зависимостта ни точно от един човек. И това ни прави уязвими! Смекчаваме тревогите си, като засилваме контрола. Чувстваме се по-сигурни, като смаляваме дистанцията помежду си. Минимализираме заплахите и държим неизвестното под контрол. В дългогодишните отношения предвидимото е за предпочитане пред неизвестното. А еротиката пулсира само в непредсказуемото. Желанието се конфронтира с навика и повторението. То е непокорно и предизвиква опитите ни за контрол. Чудите се какво толкова й е лошото на емоционалната и физическата сигурност? На пръв поглед дори изглежда добра, но ако в една връзка отсъства несигурността, то няма и копнеж, няма очакване, няма и тръпка. Няма как да желаем това, което вече притежаваме.
katyapeneva.com
