С протести срещу безводието, разбира се, няма как да се докара дъжд. „Селскостопански дъжд“, както казват климатолозите, който да напълни реките и язовирите, че да потече и в домовете на половин България, която седи на воден режим. За поредна година.
Но не само капризите на времето са виновни за жалката картинка днес. Виновни са онези отговорни фактори в държавата, които мислят само за собственото си четирибуквие. А ние тука, с гайдите, да се оправяме както можем.
Оправдания сме чували много. Ту ще е потоп, ту ще е суша. Ту ще е някоя поредна кражба на цял язовир под носа на обществото, за която никога няма наказани. От кмета Янчулев, който осигури през 1993-та дълъг режим на столичани, през ония крадци, които през 2019-а изкараха цял Перник на протест и трябваше срочно едни 80 млн. лв. да отидат за резервен водопровод, който така и никога не се използва, та до днешната водна криза. Е, да, в поредния възходящ слънчев цикъл сме и става все по-сухо у нас.
Но затова се отличаваме с неокортекс от цялата флора и фауна, за да планираме и променяме обстоятелствата. Защо министрите не се възползват в обща полза от това предимство е ясно. Не е ясно обаче докога най-слабоватите умствено, волево и физически люде ще се катерят по гърбовете ни и ще си трупат милионите, а ние само ще духаме супата и като овце ще ни разкарват до урните през пет месеца.
Колко пъти специалистите предлагаха да се изградят наново мелиорациите, за да се развива поливното земеделие у нас. Всичко опря само до едни празни дандании в парламента и то само, когато експертите на БСП се надигнат по въпроса.
Колко пъти трябва да ни се случва едно и също, за да разберем, че трябва да поддържаме язовирите си в добро състояние. Колко пъти ни обещават разни магически действия с подмяна на водопроводната мрежа така, че да спре пилеенето на водата.
Само в София повече от половината питейна вода отива в загуба. При тая суша, към октомври, ноември – таман по изборите, столицата за втори път от 4 десетилетия насам, може пак да остане на сухо. Инак си имаме концесионер. „Веолия“ с по 30 и повече милиарда печалба на година.
Интересно защо „Веолия“ не е взела на концесия Женева или Цюрих. По алпите ледниците се топят със страшна сила, цвейцарците са с висок стандарт на живот, защо там не поканят „Веолия“ да печели от гравитачните води, нека да се замислим малко.
Много се изприказвало за тази водна концесия и периодично се вдига темата как на „Веолия“ трябва да се хариже под формата на концесия цялата водопроводна мрежа на България.
В тази връзка искам да напомня за една случка с „Веолия“ отпреди 20 години в Коча Бамба, Боливия. Водата станала толкова скъпа, че бедните боливийци започнали да събират дъждовна вода. Но наглеците им забранили, за да подсигурят печалбите на „Веолия“. Надигнали се т.нар. „дъждовни“ бунтове в Коча Бамба и подгонили концесионерите така, че от покривите на по-високите сгради служителите на „Веолия“ били евакуирани от американските ВВС с военните хеликоптери „Апачи“. За да ги спасят от справедливия народен гняв.
Чудя се, кога ли и на нас, българите тъй ще ни писне от тия концесионери и нашенските подлоги, които срещу комисионни позволиха разграбването и съсипването на държавата, че да ги пратим по въздушната поща право там, отдето ни ги изпратиха навремето.
Време разделно е настанало, но никой не чувства това. Лежим и мислим, спим и сънуваме… По Ботев.
Нора Стоичкова
duma.bg
