Нашите исторически златни съкровища са общонационална собственост. Те не са на НИМ, или на Варненски, Врачански, или на който и да било друг музей – аз, ти, децата ни имаме частица неприкосновена собственост над тях.
Изведнъж се оказва, че някакви чиновници, за да угодят на колониалните ни госдподари, ги разнасят като голяма тава за печене на агне, дето си раздаваме по селата по комшийски, па някоя мърла ти я върне, па я не.
Е, махаш с ръка и купуваш нова.
Ама със златен тракийски ритон не става така.
Днес имам чувството, че крадец е влезнал в къщта ми, взел е най-скъпата ми картина и я е запратил на майната си – надлежно застрахована, но при сакатлък парите няма да възстановят любимата ми скъпа картинка.
„Възраждане“, ако са патриотична партия на място, трябва на минутата да предложат закон за забрана да се изнасят нашите национални съкровища.
На коя европейска директива би противоречало това? Френците разнасят ли Джокондата по селски музеи из баирите на лосанжелесите, дето никой не им стъпва – а и да стъпва, какво ги грее като пожар, или мародери ще бастисат усмивката на Мона Лиза?
Жалки роби чиновници, които разпилявате всичко, което имаме, мразя ви!
От сърце ви мразя, но съм безсилна…
Зоя Деянова
