Добро утро
Докато европейските страни, САЩ и НАТО се чудят коя да предостави повече оръжие на Украйна, в резултат на което народите им са поставени под всякакви ограничения, то в Самарканд се състоя една среща, която не бе споделена от нашите медии. Среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
Разбирам ги. Няма как да споделят нещо от тази среща, защото все пак ще се наложи да кажат, какво се е случило на нея.
Иначе за смъртта на прабаба Елизабет ни заливат ежедневно с новини – кой ще присъства, колко часа е киснал навън за да види за последно бабата, кой ще е новия крал, историята на бабетката, кой ще гледа кучетата ѝ, и, и, и какво ли не. Не, че смъртта ѝ ще обърне световния ред. Но пък за сметка на това, за срещата в Самарканд, която ще обърне света, ни звук, ни картина.
За кончината на баба Елизабет, нашите медии изпратиха кореспонденти, които биват включвани на живо по няколко пъти в деня, а за срещата в Самарканд, дори не излъчиха новини от обмена между медиите, а камо ли да изпратят кореспонденти.
По време на срещата ни заливаха с новини, как Сурсула се сваля на мъпета Зеленски. Как влюбено си го гушка и прегръща. Как му обещава, че заради него ще потопи ЕС, но ще му изпраща оръжие, наемници и пари. Пари от европейските данъкоплатци, наемници от жителите на Европа и оръжие произведено в ЕС.
На срещата в Самарканд присъстваха истинските лидери на света. Лидерите на държавите, които притежават голям процент от богатствата на планетата, без които ЕС не може да съществува.
Сегашната ситуация ми напомня инцидента с Чернобил, когато тогавашния режим се чудеше как да съобщи новината на своите граждани, че нещата са доста сериозни.
Сега е същото. ЕС се чуди, как да ни съобщи, че нещата не вървят на добро и отлага с всеки изминат ден новината, че този режим – режима на ЕС и САЩ са като масло в тиган – пак е масло, но не и каквото е било. Лошото е там, че ЕС не осъзнава, че маслото прегаря и не само видът му не е същия, но и вкусът му се променя.
Всеки който ми препоръча да си взема еднопосочен билет за Русия, ще изпълня желанието му, когато той си вземе еднопосочен билет за някоя от страните на ЕС или САЩ.
Жал ми е за ЕС. Мечтите и очакванията на толкова много хора отидоха на кино. Той ще бъде погребан като баба Елизабет – бавно и с много сълзи, с малката разлика, че погребението на ЕС няма да се излъчва по медиите ежедневно, а само ще ни лъжат, че той още е жив. Но ще дойде ден в който, както и с Чернобил, ще ни го кажат, но вече ще е късно.
Препоръчвам на всеки да потърси информация за тази среща.
Поздрави: Мажд Алгафари
