′′Опитвам се да си представя какво ѝ е в главата на Мария Цънцарова – сегашна служителка журналистка в БТВ. Главата ѝ е пълна само с нейното лично име – мисли си колко е известна, иска хората да се обръщат след нея по улиците, да ѝ махат с ръка, защото тя громи неправдите и помага на зрителската маса да се ориентира правилно в предстоящите избори. Какво дълго изречение стана за една не толкова висока журналистка!
Представете си я същата дама без токчета, вкъщи, без този плам и огън, който вливат камерите в кръвта ѝ. Представете си я ненапрегната, отпусната, мила, спокойна – някога може и да е била такава, сега вече – не. Така че няма защо да си я представяте в такава светлина.
А съм чувал от хора, които са били състуденти с нея,с колко щастлива и очарователна е била, колко мила и приветлива.
И в случая не става въпрос за поговорката „Пази, боже, сляпо да прогледа“, а става въпрос за това, да повярваш, че си фактор, че от теб зависи нещо в политиката, а всъщност да бъдеш една механична кутия, която след съответно навиване с ключе произнася някакви смешни думи или пее мелодийки.
Момичето безспорно е умно. По-скоро – оставило си е ума някъде назад, защото временната слава и временните големи заплати слагат пред очите не само розови, а розови, сини, зелени и още цял куп цветни очила.
Представям си я Мария Цънцарова как се разкъсва между необходимостта да бъде харесвана като жена и ролята на зло кученце, която ѝ е отредена в телевизията. На мен лично ми е тъжно, защото тя започна добре и вдъхваше надежди. Колко лесно е сега да джафкаш, да се караш и да опитваш да хапеш хора като Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов. Така наречените интервюта с тях по БТВ не бяха интервюта, а нещо като морални скандали и съдилища на разтревожени за България журналисти. На Златимир Йончев (да ме прощавате) едва му запомних името. Той винаги ми е напомнял Мечо Пух. И с всяко изминало предаване техният тандем с Цънцарова заприличва на холивудска комедия, по-точно – на българска провинциална комедия.
Много бих искал тази Жана д Арк от БТВ – Цънцарова, да задава същите въпроси, каквито задаваше на Ивелин Михайлов, на представителите на ГЕРБ, на ИТН, да направи голямо разследване за Делян Пеевски, за Бойко Борисов, а не със сетни сили да се опитва да злепоставя неудобни сега политици.
Думата политици я написах по инерция, защото в момента в България политици няма. Има подполитици – най-много- подполитици, нещо като подполковници. А иначе властта ни се напълни с парагенерали. Ужасно е БТВ да бъде толкова пристрастна, толкова едностранчива и толкова отчайващо неспособна да изпълни задълженията си – да брани обществения интерес.
Цънцарова бранела обществения интерес като журналистка! Жив да не бях да чуя такава лъжа, такава наглост.
Не знам дали си дават сметка тайнствените собственици на телевизията, но това, което прави медията им, отвращава и от НАТО, и от Европейския съюз, и от цялата ни партийна система. За БТВ и за многострадалната Цънцарова напълно важи определението на Ленин за средствата за масова информация – че те трябва да бъдат пропагандатор, агитатор и страж на комунизма и на революцията (предавам цитата по смисъл, не дословно).
И искам да се знае, че колкото повече Цънцарова интервюира „врагове на демокрацията“, толкова повече хора ще гласуват не както им се иска на господарите.
Често пъти съм чувал по телевизиите да се задават следните въпроси: Русия агресор ли е? Чий е Крим? Путин военнопрестъпник ли е? Ще арестувате ли Путин, ако кацне в село Славейно, Смолянско?
Ще призная, че има плурализъм и свобода на словото, ако същите телевизии попитат: Престъпление ли е да се хвърли атомна бомба в Япония! Чие е Косово? НАТО спирало ли е да води войни – пряко или косвено? Нетаняху военен престъпник ли е? Израелската армия извършва ли погроми в Газа и в Ливан? Израелците убиват ли неприятелите си навсякъде по света? И така нататък, и така нататък…
Скъпи момчета и момичета от телевизии и радиа, марихуаната на „славата“, която сега е в главите ви, ще отмине. И вие ще се срамувате от това, което сте вършили, или от това, което не сте разбирали, че вършите. И тогава може би ще забележите, че хората не ви разпознават и не ви поздравяват, защото ги е срам от вас.
Николай Милчев
