Провокирана от реалността, за пореден път ще кажа, че един от основните проблеми в държавата е липсата на справедливост и липсата на правосъдие. Не винаги си съвпадат, но и двете ги няма. Или има някаква пародия на правосъдие.
В България законите се правят на крак от хора, които са работили натискачи на бутони в парламента цял живот. Които трудно разбират практическите проблеми при прилагането на законите, натворени от тях, от нормалните български граждани и бизнес. Всеки основен закон в България /освен Закона за задълженията и договорите, слава Богу/, е променян по десетки, понякога и стотици пъти. А често се откриват противоречия и в самите закони. Вече никой не знае точният брой на законите, които са обнародвани и в действие. Някои от които откровено безумни. А други не са прилагани дори и един път.
В правосъдната система нещата не стоят по-добре. Правото се прилага според нарушителя, ищецът или ответника. Когато някой богаташ или синче на богаташ е спряно на пътя от Пътна полиция, обикновено е доста по-невинен, отколкото бай Пешо от съседното село, който е забравил да си сложи колана и петдесетачка до шофьорската книжка. Да не говорим, ако нарушителят е някоя политическа личност или местен мастит бизнесмен.
Политическият и прокурорски чадър над мафията прави всеки опит за борба с нея, безсмислен. Колкото и да се пускат сигнали, те стигат до кръглата папка /кошчето/. Разследванията срещу „наши хора“ се влачат във времето, докато всички забравят за какво става дума. Осъдени политици и богати почти няма. Или ако има, те са сгафили нещо в самата система.
И се питате защо е така? Елементарно. В прокуратурата и съда се избират хора, които са удобни. Разбира се, има и хора, които са си спечелили с интелект и знания постовете. Но не винаги. Шуробаджанащината е издигната на пиедестал. Всеки е човек на някого.
За място на прокурор или нотариус е смислено да се кандидатират само хора, които са близки до действащи важни участници в правосъдната система. Или които имат човек на човека. Пак има изключения. Но не много.
И цялата система е такава. И когато човекът, който е съдействал да се избере човека например в прокуратурата и/или съда, вдигне телефона и каже какво трябва да се направи по някоя преписка, кой мислите, че ще посмее да откаже? И на кого ще се жалите след това? На по-горния човек на човека?
Има стъклени тавани в правосъдието. Има омерта. Има теми и хора, които не бива да се назовават. И това е страшното.
През протестите 2020 година бях незаконно подслушвана със СРС, въпреки че съм адвокат. Повтарям – незаконно подслушван адвокат. И не само аз, доста колеги също бяха подслушвани незаконно.
И какво направи държавата? Прокуратурата? Службите? Нямаше дори извинение. Нямаше наказание за виновните. Нямаше последствия. Все едно не е било.
Бях подала сигнал срещу Борисов, Мутафчийски и Ананиев в прокуратурата за всяване на паника за ковида. След хиляда увъртания едва ми дадоха входящ номер и след това – тишина. Никой не разследва, никой не дава информация.
Как може нормален, обикновен българин да се бори срещу тази система? Ами не може. Няма да получи справедливост, особено ако борбата е срещу някой с връзки и пари. И човекът се прибира, осъзнал, че това не е неговата държава. Че държавата му е враг. Че правосъдието е кривосъдие. Че справедливост няма.
А там, където липсва правосъдие и справедливост, няма и държава. Само територия, разпределена между племенни вождове и правосъдие, основано на правото на силния!
Елена Гунчева-Гривова
