ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА
Клането в Гюнели махала (днешна Любенова махала) е едно от най-тежките в цялата българска история, но въпреки това твърде малко хора знаят за него.
Причините за тази неосведоменост са много, но опирайки се на факти, откриваме следното – за ден са убити над 1 000 души при тогавашно население от около 2 000. Кървавата сцена се разиграва на 14-ти юли, година преди Освобождението. Какво обаче довежда до нея?
Историята тръгва от неверен слух, който турски шпионин пуска умишлено до охраняващия гарнизона в Нова Загора Реуф паша.
Турският агент му съобщава, че в селото има комити, които готвят бунт. Това обаче е лъжа – в селото не се организира бунтовническа дейност, тъй като 5 години по-рано местният председател Еню Попдимитров е арестуван.
Шпионинът е пределно наясно с това, но в лъжливите му сведения се корени жажда за отмъщение…
Няколко месеца по-рано разузнавачът се среща с местните чорбаджии и селяни и им предлага защита, ако бъде подкупен. Уверява ги, че ако му дават достатъчно пари и се подчиняват на заповедите му, той ще им осигури закрила от башибозуците на Реуф паша.
Селяните са категорични, че това няма как да се случи и отказват.
Шпионинът бива позорно изгонен от срещата, след което се заклева да си отмъсти.
Научил че в селото се крият комити, Реуф паша изпраща войска от над 2 000 въоръжени до зъби башибозуци. Изплашени от появата им, местните се втурват в черквата, търсейки убежище.
За жалост, изходът е предизвестен и след няколко неуспешни опита турците нахлуват вътре. Започва безразборна сеч на мъже, жени, млади и стари.
В последствие задигат всички ценности, а къщите биват опожарени. Реакцията на Реуф паша, след като разбира, че в селото е нямало нито комити, нито революционна дейност, е показателна. Той не съжалява нито за миг, а напротив – прибира доволно плячката и хладнокръвно казва на своите съветници, че „когато и да се убиват гяурите, все ще е от полза“.
