Преди две години се наложи да изрежа с ъглошлайфа 3-4 метални колонки от оградата, за да прехвърля строителни материали в двора си и вмисто тях набучих в отворите им дървени колчета с подобна дебелина и опънах мрежата върху тях. От тогава насам търся заварчик, който да завари на поносима цена обратно тези изрязани колонки на местото им. Офертите са за над 100 лв. за час работа. За такава сума ми смвниха казанчето на тоалетната за цифром и словом 75 минути работа. Е, не само учители за частни уроци, и доценти и професори щи ни скубят с подобни суми за медицивски прегледи и консултации…
През последните 20-30 години започна да е срамно да си работник. И няма значение с каква специалност, и изобщо за каква заплата.
Родителите всякакси се опитват да накарат любимите си отрочета да учат за каквато и да е професия, но само да е офис професия, като счетоводител, адвокат, държавен чиновник и като всякакви останали офис молци, но не и за овладяване на професия на „синя якичка”.
Ето пример:
Майка и синът й идват в строителна фирма – синът е вече над 20 години и ужасно смутен, пита наистина ли тук се обучават заварчици?
Да – отговарят, тук наистина обучават такива и веднага след завършване на обучението се постъпва на работа.
Защо се срамува тази майка?
Защото вече 3-4 години, според нея, синът й не може да се запише никъде за нито една престижна, според майката специалност.
Питам се, какво лошо има в това да си заварчик?
Заплатите са над средните, има страшен недостиг за заварчици, а работодателите са готови да плащат повече пари. Ясно е, че не от първия ден, а слд като понатрупат опит.
Да, постоянно следя ситуацията и виждам, че на хората умишлено им се внушава, а на мнозина вече им е внушена идеята, че само неудачници, които не са постигнали нищо в живота си, които не са успели да си намерят „добра работа“ в офис на някоя голяма компания, отиват да работят като строителни работници, заварчици, шлосери, стругари.
И тези, хм, хм, „мъже и жени”, които успяват да влязат в офис на някаква фирма, или компания, непрекъснато се хвалят наляво-надясно и започват да се катерят по главите на колегите си, да доносничат срещу тях и да ги мамят по различни начини, за да ги изместят и постигнат високи заплати на всяка цена.
Така наречените „социалисти”, синдикалисти и почти всички партийни лидери и държавни чиновница, са готови да продадат майка си и баща си, за да може любимото им чедо да завърши престижен западен университет и лицемерно се възмущават, че дори и за сравнитлно висока заплатя няма желаещи за работа в строителството и промишлеността у нас.
В Европа усърдно се насади идеята за непрестижността на работническите професии с далечната цел – да създадат недостиг на работници от различни професии като причина за вноса на огромен брой мигранти.
Трябва спешно да се повдигне престижът на работническите професии чрез пропаганда, високи заплати и държавата да направи спешно това.
Сега хиляди млади мъже и жени учат за юристи, икономисти, счетоводители, журналисти, социални и други офис спциалности без никаква възможност да си намерят работа по специалността след завършване на образованието си, защото вече има излишък от такъв род „специалности” и ако тези специалности се търсят някъде, тогава само с трудов стаж от най-малко 5-10 години.
Губим младото поколение, като му насаждаме фалшиви принципи за липса на престиж и дори срам от това да си работник.
Светослав Атаджанов
