Българският лъв или лев (львъ) е един от обичаните и горди символи на България. Виждаме неговата скулптурна фигура, поставена пред важни правителствени и държавни сгради, намираме го в националния герб, откриваме го изобразен в много исторически паметници, останали по нашите земи.
Днес свързваме животното лъв с земите на Африка и Азия, като и през ум не ни минава, че животното лъв може да е живяло и по нашите земи. А това е било и то дори не чак в толкова далечното минало.
Имаме сигурни сведения, че чак до първите векове на новата ера, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за така наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при БАН уточнява, че тук говорим за последните остатъци от вида пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, наричан още и балкански.
Пещерен лъв, праисторическо изкуство, около 35 000 г.пр.н.е., Тюбинген, Германия
За лъвове, които са живяли в южните земи на Баканите, в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония, научаваме от историка Херодот. В неговата „История”, от V век преди новата ера, когато описва похода на персийския цар Ксеркс към Елада, днес Гърция, той разказва, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси: „Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.”, разказва Херодот. В тази история на Пелопонеските войни, историкът уточнява, че границата в която живеели лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой (в Западна Гърция) на юг. Тук освен лъвове живеели и много диви бикове, които очевидно били основната им храна. Големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете, около век по-късно. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.”, уточнява Аристотел.
Знаем също и за отглеждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме например за тракийския цар Котис I (384-359 пр.н.е.), който подарил на един чужд владетел лъв. Митичният тракийски цар Олинт, син на Стримон (Струма), загинал на лов, като влязъл доброволно в борба с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има представен лов на лъвове и борбата на двама мъже с лъв, за които се счита, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без съмнение е предхождана от легендарните подвизи на героя Херакъл и специално неговата борба с Немейския лъв.
Монета от земите на Тракийския Херсонес, с изображение на лъв, IV – III век пр.н.е.
По римско време, т.е. около първите векове на новата ера, все още се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда дори от времето на българският владетел Крум (803-814), от девети век, разказва че той отглеждал лъв в двореца си. Това е напълно възможно предвид на древната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Скулптури на лъвове намираме още в градовете Плиска и Преслав, аулът на княз Омуртаг, и на други места, свързани с историята на Първо българско царство. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.
Археологическите доказателства говорят, че лъвът е считан за царско животно и като такъв е бил на специална почит в царските фамилии. Тук говорим не само за почитане, но и за различни видове посвещения (инициации), които включвали борба с тези диви и силни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска смелост и храброст, и други.
Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва метални украшения, апликации, златни и сребърни съкровища, монети, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен образец на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове присъстват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като например тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни апликации има и от съкровището от Луковит и други.
Едно много интересно свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum – „Списък на служебните рангове”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век. Там са дадени различни изображения, знаци, на военните части на гарнизона към императорския двор от това време. Отличителният знак на военните части съставени от траки е именно лъв! Тези елитни отделения от тежковъоръжени пехотинци, в късната римска епоха, съставени от тракийско население, са имали за свой символ лъвът. Това е само около двеста години преди времето на основаване на Първо българско царство.
Много известни легенди, традиции, символи свързани с българската държава и българската държавност се оказаха доста по-древни, отколкото се преподаваше и изучаваше навремето в българските училища и университети. Лъвът, който присъства в нашия герб, който е изобразяван в скулптури и релефи, на мозайки и монети, везан е на знамена и е рисуван по щитовете на нашите средновековни владетели, част е от украсата на древни гробници, а по-късно и на православните храмове, част е от ювелирни произведения, е поредният пример за приемственост по нашите земи. Този, както и много други примери отдавна всъщност стои пред очите ни, но просто не е потърсен – един от най-обичаните и горди символи на нашата държава и държавност.
