Българите сме престъпно неграмотни спрямо историята и древния ни произход – в това се убеждаваме всеки ден. Носители сме на гените на високоразвитата първа световна цивилизация от варненския некропол, както доказа проф.
Кременски, а допускаме да търсят корените ни в абсурдни неевропейски територии.
Налага се чужденци да ни отварят очите и да ни показват, че мястото ни е тук – на Балканите, и затова името ни е БолгАРИ – от името на Ариана, древното име на Тракия.
Нашите предци са създали първото злато – технологично обработвано преди повече от 6 хилядолетия, първото стхъкло, първата математика и първата писменост – по това време има ли друга цивилизация в света?
Не! Шумер, Месопотамия, Египет, по-късно Персия и Рим – всичко е следствие на тази наша цивилизация. Благодарение на потопа в Черно море, когато населяващите зоните около черноморския басейн наши предци са принудени да мигрират и да се спасяват от придошлите през Босфора океански води – тогава тези същите разнасят знанията и високото си ниво на развитие в днешна Азия и Северна Африка.
Защо там? Защото по това време Западна Европа и Америка са в ледников период, който прави необитаеми тези земи до 1-2 хилядолетие пр. Христа.
През целия си път на миграция нашите предци градят градове и държави, дават земеделие, строителство и скотовъдство на тепърва зараждащите се човешки белези сред други раси, които срещат по пътя си.
Днес изобилието от официални български историци се напъва да доказва какъв е произходът на българите! Жалки в неграмотността си и продажността си!
Намират в днешен Иран български артефакти – и тичат да доказват, че произхождаме от персите. Намират в Китай български следи – тичат да доказват, че сме азиатци. Не е тайна, че намираме български следи и при индианците – означава ли, че сме индианци по произход?
Един от малкото български учени, прелистили архивите за древната ни история във Ватикана, доказа преди повече от 100 години тази теория.
След продължително проучване и работа с античните извори, през 1910 г. д-р Ганчо Ценов издава основния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“.
В нея той излага хипотезата, че българският народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи (гети), които той смята за стари трако-илирийци и келто-скити и които в историческо време са били автохтонни (туземни) европейски народи от Древната Скития.
Неговата теория не е приета от българските академични среди и кандидатурата му за доцент по стара история в Софийския университет е отхвърлена. След представянето на неговия хабилитационен труд проф.
Златарски го рецензира и отхвърля (Вж. В. Златарски, Оценка за съчинението за хабилитация на д-р Ганчо Ценов. Предизвикано обнародване (Годишник на Софийския университет 7 (1911-1912).
Оженва се за богата германка, която не само му създава необходимия за един учен комфорт, но и подкрепя безрезервно неговата изследователска работа и спонсорира отпечатването на трудовете му в немските издателства Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva, Reisland, Dyk, Vaduz.
На най-сериозна критика неговата теория и трудове са подложени от университетските професори и доказани антибългарски пропагандатори в услуга на чужди интереси Васил Златарски, Петър Ников, Петър Мутафчиев, Стефан Младенов, Гаврил Кацаров и др.
Но те не плашат учения новатор. Той излиза публично в ежедневната и в научната периодика със сериозна и аргументирана критика срещу отрицателите си, посочвайки техни плагиатства и неправилно боравене с изворите, като прави нови преводи от оригиналните извори.
Това не стряска неговите критици и те тиражират в отговор в публичното пространство пълното си отрицание към неговата теория и творчество и не спестяват дори и обидните квалификации от рода на „учен чукундур”, „патриот”, „агент на българското военно министерство”, като го обвиняват дори в плагиатство.
Това кара д-р Г. Ценов да заведе дело за публична обида и клевета срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев. След 9 септември 1944 г. в България книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, а д-р
Ценов е обявен за „фашист и великобългарски шовинист”.
И след края на Втората световна война д-р Г. Ценов продължава да живее в Германия, където се издържа с преводи. Д-р Ганчо Ценов умира на 25 септември 1949 г. в Берлин.
В брошурата, която издава през 1936 г., д-р Г. Ценов подлага на сериозна критика не само историческите изследвания на проф. Златарски, но и тези на проф. Марин Дринов и на проф.
Иван Шишманов, като най-голямо внимание той заделя на теорията за тюркския (турския) произход на българите, отхвърляйки я напълно. От чуждите историци на най-сериозна критика са подложени теориите на Йозеф Шафарик, Евгений Голубински и Константин Иречек за чуждия произход на българите.
Едва ли някой друг български историк е изричал толкова силни и категорични думи като д-р Ценов: „нашата религия е нашата история”.
По-долу той е още по-категоричен:
„Не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ и че без история няма народ. Прочее има история, има народ; няма история, няма народ.”
Скоро разговарях онлайн с принца на индийската област Jodhpur, който има повече познания за нашата история, отколкото всички учени в България, взети заедно. По традиция тях ги образоват на Запад от ранна възраст и са значително по-грамотни от родните „принцове“ в управлението ни.
(Когато през 80-те Людмила Живкова започва организирането на празниците за т.нар. 1300 години България от посолството на Индия и Япония изпращат писма до държавния ни „глава“ с недоумението как толкова древен народ, създал цивилизацията на днешния свят преди повече от 8 хиляди години, празнува едва 1300-годишнина???)
Та този индийски принц ме пита дали знам каква е връзката на индийските божества Варуна (не случайно имаме градове Варна и Каварна) и Кубар (в народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответства на св. Илия).
Обясних му, че в Азия има създадени над 15 държави на българите през времето, когато са правили голямото преселение от АриАна към Азия, за да се спасяват от тукашните катаклизми. Много от българите се връщат после на Балканите, но други остават в Азия и до днес.
Българи са управлявали Индия и Китай хилядолетия, китайската стена е направена заради българите и т.н. В учебниците ни това го няма. Което е също огромно престъпление.
Но българин, който е бил в Индия, знае как го посрещат и до днес като божество. Така както е било преди няколко хиляди години. А на снимката са шевици, изложени в Националния музей на Казан в Татарстан.
