Напоследък властите са обхванати от безумен порив – държат на всяка цена да докажат колко негодни са да управляват. По-миналата седмица бе скандалът с ЮНЕСКО – правителството призна, че не е в състояние да организира срещата на световната организация. Вместо да се проведе през юни-юли в София, както бе предвидено, властите поискаха Париж да поеме домакинството, а България да плати разноските. Отказахме се от един форум, който всяка уважаваща себе си държава би искала да приеме. Отхвърлихме и възможността да покажем на част от интелектуалния елит на света богатствата на българската култура и история. София удари един шамар на конгресния туризъм и уби задълго намеренията да организира международни форуми у нас. Решихме, че по-ясно доказателство за некадърността на сегашните власти не може да има
Може, може, както казал песимистът, когато го попитали може ли да става още по-лошо. Изборната клоака от миналата седмица показа, че не само властта е нередовна, но и основанието на което се крепи е прогнило. А основанието е резултатът от миналогодишните избори. По-лошо – дефектно функционира самата избирателна система. Как иначе да я определим след като 47 % от проверените бюлетини били невалидни. Оказа се, че от проверените 2204 секции навсякъде има разминавания, както деликатното наричат фалшификациите. Има протоколи, в които вместо гласове били вписани нули. Чували с протоколи се оказали празни или полупразни. Бюлетините изчезнали. И насред тази бъркотия конституционният съдия Белазелков каза, че изборите били “преобладаващо честни”. Ама че формулировка! Ако някой краде НЕ постоянно, а само от време на време, преобладаващо честен ли ще го наречете? Може ли да кажеш, че еди-кой си съдия е преобладаващо неподкупен, след като в отделни случаи не е?
И така, изборът на 16 народни представители се оказа незаконен, и то при проверени 20 % от секциите. Ако бяха проверени 100 %, то, математически, 80 депутати, 1/3 от всички, следваше да се окажат незаконни. Това означава, че цялата власт е незаконна. Това е хаосът на абсурда или абсурдът на хаоса, в който сме въвлечени.
Ако ни зърне отнякъде демокрацията, ще се скрие в дън-земя от срам. Нещо повече, може да поиска да няма никога повече нещо общо с нас. Не би изтърпяла втора такава подигравка. Би разбрала, че у нас властва принципът : няма значение кой как гласува, важно е кой брои бюлетините.
Демокрацията има още една причина да бяга. Как би преглътнала факта, че институции и фирми препятстват изпълнение на решенията на Върховния съдник в държавата – Конституционния съд. Ако нямаме безпристрастен тълкувател на Конституцията, все едно нямаме Конституция. А няма ли Конституция, няма държава.
Защо разкритията отлежаваха толкова време в чувалите и едва сега изскочиха на повърхността? Разбира се, виновно е изборното законодателство. Ако беше добре формулирано, подредено, контролирано нямаше да допуска подобни извращения. Не смятам, че депутатите, които са го приели, са глупави хора. По-скоро са гледали да го натъкмят така, че да не пречи на мошеничествата.
Причината разкритията да бъдат направени заслужава особено внимание. Можем да се доверим на предположението, според което управляващите знаят, че правителството скоро ще падне. Удържат го с последни усилия. Т.е. предвиждат нови избори. Но ги плаши променената международна обстановка. Няма го Байдън; в Белия дом има ново мислене; многополярният свят се очертава съвсем ясно; Русия налага условията си в Украйна; около НАТО витаят въпроси, още повече около ЕС. При нови избори тези обстоятелства ще изкарат на повърхността политически субекти, повлияни от тръмпизма и залагащи на националната държава, не на разкапаните отворени общества. В събота Орбан развя знамето за промени в Европа с едни 12 точки. Национална държава, недопускане на мигранти, изгонване на агентите на Сорос, неприемане на Украйна в Евросъюза и още няколко мерки. Зад тях прозира едно намерение – да се прекрати либерално-хомосексуалният политически разгул. Брюксел го тресе, защото подозира, че това е план не на Орбан, а на Тръмп. При тези перспективи подмолната държава ще може да спечели предсрочните избори единствено като предотврати масовото гласуване. Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-голяма ще е относителната тежест на твърдите ядра и на купения вот. Но как ще попречат на гражданите да отидат до урните – чрез сила, със заплахи – не! Много грубо. Най-лесно това ще стане като обезсърчат хората, като ги отвратят от гласуването, като им втълпят, че когото и да подкрепят, нищо няма да се промени, пак мутрите ще са начело. Не вярвате – вижте резултатите от последните избори. Има ли фалшификации? Да! Промени ли се нещо? Не! Значи : както и да гласувате, печелим ние. Това е посланието, което трябва да стигне до всеки избирател и да го разколебае да ходи до урните. С други думи : не си губете времето с избори и подобни глупости. Каквото и да правите, ние пак ще сме на власт. Дълбоката държава се стреми да Ви покаже, че изборите са излишни. Разкриването на изборните фалшификации бе най-силния им аргумент да Ви убедят в това. От вас, драги зрители, зависи дали ще му повярвате.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 17 март 2025 г. по Евроком )
