За втори път тази година президентката на Северна Македония отказва да лети до Париж
Наистина ли дефект на правителствения самолет е причината?
Не знам по какви причини, но продължавам да съм „абонат“ на пресслужбата на президента на Република Северна Македония. Въпреки че вече почти четиринадесет години не работя като кореспондент на българска медия в Скопие, редовно получавам всички съобщения, свързани с дейността на държавния глава. Няма лошо. Държат ме в течение на важните неща, които се случват при съседите.
Върнах времето назад и си дадох сметка, че своеобразното абониране за тези съобщения започна още по времето на президента Бранко Цървенковски. Неговият мандат приключи през 2009 г. След него се смениха още трима – Георге Иванов, Стево Пендаровски и сега Гордана Силяновска-Давкова. Междувременно властта в страната се завъртя на два пъти – от ВМРО-ДПМНЕ към СДСМ и обратно, бяха подписани важни двустранни договори с България и с Гърция, държавата смени името си и стана Република Северна Македония, след което стана член на НАТО, но продължава да стои пред вратите на Европейския съюз. Времена!
В събота, 7 декември, получих едно крайно лаконично съобщение с логото на президента на Република Северна Македония. „Във връзка с информациите на част от медиите, че президентката Гордана Силяновска-Давкова участва в церемонията по откриването на обновената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, кабинетът на президентката информира, че тя не замина за Париж. Кабинетът на президентката Гордана Силяновска-Давкова информира кабинета на президента Еманюел Макрон, че няма възможност да пътува поради дефект на правителствения самолет, с който беше планирано да се пътува в Париж“.
Обикновено се приема, че яснотата на едно послание се крие в неговата лаконичност. Така и в случая. За да се оправдае една дипломатическа стъпка – отказът да се лети до Париж и да се присъства на тържествата по откриването на ремонтираната и обновена катедрала, се посочва техническа причина. Повод има – непрофесионалното отношение на някои медии, които са побързали да пратят Силяновска-Давкова във френската столица само по презумцията, че тя не може да откаже подобна покана и са пуснали информация за нейното присъствие край Сена, както се казва, „на доверие“. Пък и как да допуснеш, че президентката няма да се възползва от възможността да отлети за Париж, да се види с домакина Макрон, макар и за протоколно кратко време, а и да получи шанса и надеждата да размени по някоя дума с останалите държавници и политици. Ако си истински загрижен за имиджа на страната си, пък и за собствената си позиция в международните работи, трябва да си там. Не е ли така?
Но въпросното лаконично съобщение е един пример, когато краткостта и сдържаността в израза поражда повече въпроси, отколкото да хвърля светлина и да разкрива истината. И първият от тях е: само техническа ли е причината, или има и нещо друго зад нея? Я, да видим.
Първо, ако наистина правителственият самолет на Северна Македония е показал дефект, кога това е било установено? И установено ли е наистина? Обикновено такива дефекти се откриват тогава, когато трябва нещо да не се направи, но да изглежда така, че причината не е желанието или нежеланието на субекта, за когото се отнася. Тънка работа е дипломацията, нали?
От друга страна си казвам, че Силяновска-Давкова е можела да намери решение на този казус. При това много лесно. Ако наистина искаше да пътува, нямаше да е проблем сътрудниците от нейния кабинет, така грижливо и витиевато написали въпросното оправдание, да ѝ намерят билет първа класа с редовен полет от Скопие. Или в крайна сметка от някоя съседна столица.
Имаше и друг, далече по-практичен и полезен вариант. Вече има прецедент за него. През май 2021 г. с българския правителствен самолет Румен Радев отведе в Рим колегата си Стево Пендаровски и после, след като двамата поотделно участваха в честванията за 24 май, го върна обратно в Скопие. В самолета, летял по маршрута София-Скопие-Рим- Скопие-София имаше и голяма група журналисти от двете държави. Идеята бе, освен двамата президенти да имат възможност да си поговорят спокойно по време на полетите, и представителите на медиите да се опознаят повече, да общуват и да не се гледат като неприятели. Доколкото разбрах тогава, ако първата и по-важна част – политическата и държавническа, е била изпълнена, то медийната си е останала недовършена, май. Да ме питат мен колко труд и такт са ми били нужни, за да установя чисто професионален контакт с колеги от медиите в Скопие по време на кореспондентската ми работа там. Някои, като разберат, че идваш от България, те гледат като прокажен.
Та, казвам, ако Силяновска-Давкова наистина искаше да отскочи до Париж, можеше да звънне на Радев. След последната им среща в Баку, когато тя даде ласкава оценка на българския си колега за мястото, което той има в политиката на България, в това число и към Северна Македония, когато двамата се уговориха за следващи срещи и дори визити, отговорът щеше да бъде положителен. Хей го къде е Скопие, пък и Париж не е толкова далече. Пък и, както казах, имаме вече прецедент. Е, след Баку някои колеги видяха в това нейно поведение опит от страна на Силяновска-Давкова да дърпа „меката струна“ на отношенията между София и Скопие в противовес на грубото, провинциално и нецивилизовано отношение към България и нейните политици от страна на премиера Мицкоски и особено от неговия вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски.
Това е втори отказ на покана на Макрон от страна на Гордана Силяновска-Давкова. През лятото тя не отиде в Париж за откриването на Олимпийските игри, което, както си спомняме, също така събра политическия цвят от света. Два пъти за шест месеца. Вече в Скопие се чуха гласове, че това е недопустимо за политик от една държава, която търси активно и агресивно подкрепата на големите играчи на европейската и световна сцена. Особено за европейския път на страната. Дори се поставя въпросът дали някой от предшествениците на Силяновска-Давкова като Киро Глигоров или Пендаровски, би постъпил така. Дори зависимият напълно в действията си от премиера Никола Груевски президент Георге Иванов не би си позволил да игнорира подобна покана, идваща от Париж. Тогава?
Най-елементарно би било да предположим, че Силяновска-Давкова е сърдита на Макрон за всичко, което той направи или по-скоро не направи за евроинтеграцията на Западните Балкани, и за Северна Македония, разбира се. И неговите идеи за промяна на методиката за преговорния процес, и най-вече за така нареченото „френско предложение“, което не слиза от устата на местните политици, въпреки че то отдавна вече е европейско.
Но пък от друга страна, гледам как премиерът Християн Мицкоски се е лепнал за френския президент и какви сладко-сиропени оценки дава на срещите си с него, какви надежди възлага за отпушване на европейския път на Скопие. Независимо от проблемите, които Макрон има вътре в страната си, Мицкоски и близките му сътрудници виждат във французина силната фигура в ЕС, която може да изтегли държавната кола на Северна Македония напред. В това число и приписвайки му възможности, които той вече изгуби в страната си и в Европа.
Но, както се казва, в политиката и дипломацията и любовта, и омразата са неустойчиви категории. Както и играта на добро и лошо ченге.
Автор: Костадин Филипов
trud.bg
