Тук трябва да бъде (и ще го сторят) “изгорена земя”. Народът ни е нужно да бъде сведен до под два милиона, а те постепенно да загубят своето българско самосъзнание.
Държавата ни е обречена и трябва да бъде погубена.
Това – с погубването, няма да се случи, но наистина ще ни избият и разорят. Които сме тук – точно това заслужаваме. Безродници сме, алчни сме, вторачени в придобитото и оградено от нас – пазим си го… За една драскотина на тарялясника ни сме готови да се сбием, дори с риск за живота, но когато погубват хилядолетната ни държава – люпим семки и гледаме с безразличие.
Всичко от по-горе сме заслужили и ще го получим в пълен обем. Така трябва. Така е справедливо. Този народ непрекъснато избира ГЕРБ, пепета, дебета, чалгари и депесета.
Такъв народ няма право да живее добре. Той е роб, и е роб безусловен. Роб е на ниските си страсти, на панелката си, на колата си осма употреба… Роб е на ракийката, на салатката, на своещината и простотията си. Роб е на малодушието и отдадеността си към лесното.
А държавата ни няма да погине, нито името ни, защото (за щастие) има хора навън, които носят името българи, които знаят и помнят кои са;
Които ще се върнат съхранени сред пепелищата – оставени от нас.
Те ще възродят всичко.
Не са далеч тези дни, те идват съвсем скоро. Никой от нас не е за съжаление. Всички сме еднакво виновни.
Едни, че са прости;
Други, че са алчни;
А трети – поради нерешителността и малодушието си.
Всеки от нас заслужава участта си. И ще изпие горчивата чаша до дъно.
Христо Христов
