Снощи отново се наслушах на умни аргументи срещу президентската република и мажоритарния вот. От коментатори, поканени в медии, които уважавам – мисирските мнения в американските тв и радиостанции не ме интересуват. Главните доводи на сериозните политически анализатори се състоят в следното:
1. Евентуалното ни превръщане в президентска република е новият глобалистки капан, поставен пред страната ни. При установяване на президентска република, управлението на страната се „глобализира“, което е стъпка към проекта за официално световно правителство.
2. Тази идея се пропагандира от национални предатели или некомпетентни заблудени хорица, подмамени от чужди, враждебни сили.
3. Нека си представим, че за президент бъде избран Бойко Борисов и трябва да го търпим 4 години.
Отговарям точка по точка:
1. Абсолютно всяка идея и всеки модел на управление във всеки момент могат да бъдат изкористени и да се превърнат в смъртоносна клопка за държавата, ако хората, които ги олицетворяват, не са национално отговорни, а са алчни, корумпирани компрадори, търговци с националните интереси. В този смисъл най-големите врагове на държавата, са вътрешните врагове. Външните само се възползват от тях.
Глобалистите така или иначе отдавна вече разполагат с идеалните компрадори в лицето на нашата т.нар. парламентарна демокрация, която така добре устройва техните планове за бъдещо глобално правителство, че не виждам защо биха се наели да заменят настоящия удобен модел – с президентска република. Дори ако е само с намерение за обществено „изпускане на парата“, пак няма смисъл – от гледна точка на глобалистите – да се предприема такова голямо политическо преустройство, защото неизвестността винаги носи рискове и проектите им могат да се обърнат срещу самите тях.
За осъществяването на глобалистките планове най-изгодно е раздробяването, парцелизирането, размиването, разделянето, както на териториите, така и на отговорностите в управленските структури на държавите. Така че отново декорът на „парламентарната парламентарната демокрация“ – а всъщност партийна и мафиотска криминокрация – е най-удобният за тях вариант в зависимите от тях страни. Винаги е по-лесно машите, с които се разпалва огънят, да бъдат повече на брой.
2. Повече от сигурно е, че сред субектите, които пропагандират идеята за президентска република, има оръдия на глобалистки и всякакви враждебни на България сили. Както впрочем се е случвало с всяка идея. В исторически план можем да проследим как банкстерите подкрепят както установените режими в различните държави, така и общественото недоволство срещу тях. Днешните протести в Европа срещу марионетните правителства на държавите в ЕС, срещу ковидпандемията, срещу инфлацията и пр. са подклаждани от глобалистите, които са сложили на власт тези правителства – в това не бива ни най-малко да се съмняваме. Да предизвикваш действие и едновременно с това противодействие, е основният метод на управление на световните процеси от страна на ДД. А и по този начин се създава среда на повсеместно недоверие, подозрителност и объркване. Истинските безкористни радетели на една справедлива кауза трудно вече могат да бъдат различени от фалшификаторите, които желаят да я компрометират.
Аз съм частно лице, не съм юрист,не участвам в никакви политически формации, лобита и задкулисия. Говоря от позицията на българска гражданка, която вижда това, което вижда целият народ – ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА, моделът на управление в България трябва да се промени, за да оцелее държавата. Засега не виждам по-добър вариант от президентска република, в която функционира мажоритарно избран парламент.
Явно парламентарната демокрация не е подходящ вариант за страната ни. Тя е съществувала по-малко от шест десетилетия в периода от 1879 до 1934 г. – в параметри, много по-ограничени от сегашните, в условията на българската парламентарна монархия. Подир Междусъюзническата и Първата световна война, многопартийният модел започва да клони към своя залез, а след Деветнайсетомайския преврат партиите са забранени като вредни за страната. През 1936 година, когато цар Борис III установява своя личен режим, парламентът е безпартиен, мажоритарно избран и благосъстоянието на българските граждани рязко нараства. Поуките са ясни. Парламентарните демокрации в Европа по същество са олигархични, но нашата, формирала се наскоро олигархия, е излязла от престъпните среди. У нас, българите, има излишък от демократизъм и индивидуализъм, който лесно се яхва от престъпниците. А настъпилата от две десетилетия насам тотална обществена апатия, е идеалната среда за криминокрацията, поддържана от глобалисткия окупатор.
3. Дали един аватар на Бойко и бойковщината ще бъде премиер в парламентарна република или президент в президенстска такава, наистина е сериозен въпрос. Но аз мисля, че като министър председател на правителство в парламентарна република и вожд на престъпна партийна шайка, той има много повече лостове да върши злини. При размита, „колективна“ отговорност. Като държавен глава на президентска република с мажоритарно избран парламент, подобен субект ще носи ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ за действията си. Вярно е, че един премиер и едно правителство в парламентарна република се свалят много по-лесно, а импийчмънтът на президрента е сложно дело. Но с какъв се заменя престъпният премиер в парламентарната република? Със същия като него или с по-лош! Практиката го доказа.
Новият ИК, промените в Конституцията и новата форма на държавно управление, трябва да предвидят законодателни лостове, които не биха позволили на лица от рода на Бойко Борисов да се кандидатират за най-високия пост в държавата. Възможности за пресяване има – стига да искаме да ги използваме.
Наясно съм, че още не е измислен съвършен модел на държавно управление. Президентската република има много недостатъци, но и повече предимства от сегашната изчерпана система, която ще мултиплицира само политически кризи, национална агония и ще цели най-вече вкарването ни във война – това е очевидно и за слепите. В нашата окупирана и унищожена държава е близо до ума, че всичко може да бъде торпилирано и изкористено още в зародиш – но една много добре обмислена промяна в сруктурите на върховната власт – в днешните катастрофични условия е единственият шанс за спасение на Отечеството.
Ако не сторим нищо за спасението си – ще чакаме пожарът на войната да разреши нашата безизходица.
Милена Върбанова
