Един позакъснял, раздърпан, неподреден отговор…
Фейсбук пак ме пита за какво мисля?
За какво мисля на 9ти май?
Мисля за един необясним ужас, който ме съпровожда цял живот – ужаса от войната. От всяка война… От най-кошмарната! От ВСВ!! 57милиона жертви?! 57милиона човешки същества?! Мисля за това как се е случило? Как една абсолютно налудничава, сатанинска идеология е повела милиони след себе си? Един луд?!.. Ужасявах се, но дълбоко и искрено вярвах, че това не може да се повтори! Че човечеството знае, помни и докрай ще помни ужасите – преживените, осъзнатите, осмислените ужаси на избиването и разрухата… Избиване – садистично, извратено, затова необяснимо за мислещите…
Унищожаването на едни човешки същества, от други… На деца – милиони невинни души..
Мисля за стотиците хиляди жертви на най-нечовешкия и безсмислен „експеримент“ над Хирошима и Нагазаки… Дни и нощи наред не можех и все още на мога, да прогоня от съзнанието си, видяното в музея… Все още виждам, движещи се призраци, запечатани на филмовите ленти, за историята. Не, по-скоро кости, облечени в дрипи от още димяща кожа, сухожилия, крепящи разкъсани меса… Река – почервеняла от кръвта на, търсещите спасение… Мраморното стълбище, запаметило за бъдещето сянката на приседналия… Сянката на човек…
Мисля за мемориалите – скулптурни композиции, пред „Стената на комунарите“ в „Пер Лашез“ на загиналите в концлагерите… Мисля за сълзите в очите на онзи стар френски комунист, който ни разказваше за мъртвата си съпруга, изтезавана в „Аушвиц“… Изтезавана, държана с часове гола на снега… Чичко Шовире, който всяка година ни очакваше в Париж, с радост, убеждение и негласно обещание, че преживяното по време на войната ще се помни и никога няма, немислимо е дори, отново да се случи…
Мисля за Крагуевац, в съседна Сърбия… За 7те хиляди избити само за една сутрин, невинни, невоюващи мъже… За пробитите от куршуми фуражки на гимназистите и за онази жена – учителка, препречила вратата пред немския офицер, за да спаси учениците си… Една жена – разстреляна – нарекла убиеца – убиец!
Мисля за всичко, което в живота си видях и научих за тази война…
Мисля, опитвам се да разбера, какво става? Изгуби ли разума си човечеството? А инстинкта си за самосъхранение? А усета, който не дава покой, който не дава сън, който би трябвало да пречи на летаргията..
Мисля за бухенвалдските камбани, които бият и вълнуват световният ефир. Камбаните, които ни призовават да станем и да се заслушаме… Да усетим и се изплашим от приближаващата Смърт… Мисля за и усещам интернационалните колони от Бухенвалд, стонът на Тихия океан… Стотиците хиляди живи изгорени… Които в този ден са до нас, около нас, които нашепват „Хора, пазете света, пазете света… Хора пазете мира…“ Да, това е песен… Написана и изпълнена от един изстрадал народ. Думи, които не се забравят…
Днес е 9май!
Безспорно! Ден на Европа, както от всякъде гърми?!
На коя Европа?! На онази ли, следвоенната – тържествуваща, пееща, плачеща от радост, преди 79г. На онази Европа, в която на 9ти май 1945г. оживелите се прегръщат, пеят и танцуват, отбелязвайки края на една шизофрения, наречена война… Европа на съпротивата срещу нацизма и фашизма или Европа на неофашизма, реваншизма, на омразата и лъжата… Европа на двойните стандарти? Европа с неоколониалните мераци… На Макрон, Джонсън, Урсула, Щолц… Европа превърнала се в държанка на Биг Брадър, която усърдно трие и променя историята?… Европа, овладяна от шепа извратеняци?
Коя Европа? – на Кирчовци, Ленки и Асенчовци, Тагаревци, на харвардски недоносчета, джендъри, които с олигофренски ентусиазъм разфасоват паметници и разнасят торти, украсени с детски главички, ръчички и крачета… Които, като полуидиоти повтарят, как Съветската армия не освобождавала, а окупирала, преследвайки нацистката сган…
Коя Европа да приветствам – тази ли, която неистово се бори за измислени права, издига в култ парите и безчовечността, която оставя милиони в мизерия, която руши изначални морални устои? Коя Европа? Която рони крокодилски сълзи за едни, а затваря очи пред страданията на други… Пред геноцида – безсрамния, зверски геноцид над други…
Мисля – коя Европа и какво да й честваме?
Днес мисля! И не защото Фейсбук така иска, а защото ужасът от усещането, че човечеството, отново нехае, че не реагира, че с всяка изминала минута се приближава към нещо. вече преживяно и заличено от човешката памет… Приближава се към своя край… Край, предречен от Фучек, Лорка, Хъксли, Оруел, Бердяев, Асандж и десетки гениални проницатели…
Днес е 9ти май! Ден на една отминала, но въпреки всичко незабравена победа…
Победа, извоювана с обединението на здравата мисъл на една, вечно раздирана от противоречия Европа.
Днес се прекланяме пред подвига и паметта на милионите, загинали, за да я има Европа.
И всички, които са запазили чест и достойнство, почитат паметта на Съветските войни, признавайки техния свръхчовешки подвиг…
Това е денят на победата!
