С годините не приемам участия за работа по Нова година.
За няколко часа и „няколко долара вповече“ се превръщаш в заложник на хорското пиянство, очаквания, претенции. Ако си късметлия, седиш на масата на програмата, където пращи от звездни претенции и колегиални подхвърляния, ако не- дремеш докато ти дойде реда в складчето на ресторанта. Между касетки с безалкохолно, щайги с картофи и туби с наливно вино. Публиката гледа на водещия като на Ди джей и си позволява да настоява, понякога грозно, за песни, сила на звука и прочие. Преживя между блюдата и на местата за ръкопляскане се надвиква със съседа си по стол. Затова от няколко години не приемам участия. Годината ми е достатъчно пълна с изяви, за да си подаря това спокойствие.
Затова и днес ще се наслаждавам от обратната страна на нещата- като публика. Като човек, комуто не дават „по разкладка“ половин бутилка вино, мешана салата и свински медалион. Като човек комуто чорбаджията на ресторанта не сочи часовника и не бави плащането до последното новогодишно хоро.
Поздравявам колегите, които могат да си позволят това унижение, но наистина бизнеса е такъв. Затова умолявам онези, които тази вечер сме публика, да поднесем пълното си уважение на колегите, които пеят, свирят, забавляват грешните ни души. Аплодирайте ги щедро, това е най-величествения хонорар. Той възнаграждава колегите, но описва вас. Наздраве за работещите тази вечер, наздраве за талантливия ни народ и се моля да качим тази нощ още едно стъпало към разбирателството, уважението, съчувствието.
Наздраве, с любов.
Винаги ваш:
Евгени
