След откровеното включване на президента Радев, коалицията срещу правителството доби ясен облик.
Не, че Радев не е безспорно прав по отношение на грабежа по пътищата /особено при третото правителство на Борисов/, не че Радев не е абсолютно прав по отношение на това , че корупцията убива, не че Радев не е прав по отношение на това, че редицата корупционни и мафиотски спектакли на властта останаха ненаказани.
Да, Радев е безспорно прав, че ако корупцията не спре, просто ще се премине от корупция в лева, към корупция в евро /впрочем те отдавна са преминали в евро/.
Радев и прав и за това, че влизането в еврозоната по никакъв начин автоматично не премахва корупцията.
Но….. невлизането в еврозоната от своя страна не само не възпрепятства корупцията и корупционните управления, а напротив – дори ги стимулира.
Защото , като не сме част от общия европейски фискален съюз, остават надеждите ,че можем да сме част от големия БРКС съюз, там дето корупцията, държавното разграбване и лошото управление са значки на управлението.
И ако по никакъв начин не сме доказали, че сме склонни да ограничим до онзи „европейски минимум” корупцията в страната и не сме доказали , че можем да осъществим граждански контрол върху държавата и подобрим нейното управление, то поне е ясно доказано да какво водят управленията по руски /съветски/ модел.
В второто никак, ама никак, не е по-добро от първото.
Да, влизането в еврозоната не решава въпроса за корупцията и лошото управление, но поставя перспектива пред него, европейска перспектива.
Оставането извън еврозоната ни тласка към поставянето на България в сферата на руските интереси. Отново.
И да, има разлика. Голяма разлика.
Защото ако европейският модел може да ни зарази с „повече демокрация”, руският може само да ни зарази с „повече диктатура”.
Разбирам Радев. Чувайки дългосрочните управленски намерения на управляващата коалиция просто схваща, че е изпуснал влака.
Влакът, който щеше да го доведе до „омитане” на политическата класа преди само няколко месеца, сега сякаш ще трябва да почака /доста , доста/, ако избори не се задават.
А, когато мандатът изтече, „магията” на президентския ореол ще спре да бъда магия, а той ще се превърне в поредния президент, пробващ се на политическия терен.
И това изнервя, много изнервя…
Както се казва в източната мъдрост, „мястото ти е сторено, но времето ти е минало”.
Но пък така, разпиляната и разнопосочна опозиция в парламента ще получи своя лидер.
Как това лидерство ще бъде прието от заявяващите твърдо проевропейски позиции ППДБ , не мога да знам.
За останалите опозиционери е ясно – на все на изток и по-на изток, към все по-светло бъдеще.
Диана Дамянова
