За пръв път усещам Каскета на Републиката близък. Човекът е писал писмо.
В лично обръщение до (почти) всеки депутат от новия парламент, Ваньо е изтъкнал, че е на разположение да бъде викан да си говори с депутатите. Това е учудваща готовност. Помня, че преди твърдеше как нямат никакво право да го викат.
Освен това той изтъква, че (цитирам) „само широк професионален дебат между институциите и гражданското общество, с участие на академичната и научната общност, може да гарантира сигурността на всички български граждани“. Подозирам, че явно възприема себе си като представител на „академичната и научна общност“, защото при последните срещи в парламента се държеше като начален учител. Въпреки това „професионален дебат“ ми звучи като нещо цинично, а „широк“ само добавя повече усещане за груба първичност, особено като се има предвид, че писмото в крайна сметка е насочено само към мъжката част от депутатите (обръщението е ясно в началото).
Последно – опасявам се, че фразата „сигурността на всички български граждани“ намеква за известна тревога от негова страна за собствената му сигурност. Сигурно подозира, че другарят Борисов има списък, по който трябва да изгражда своя „евроатлантически“ образ и че той, Ваньо, е на опашката – веднага след Митрофанова.
Приветствам този епистоларен похват на Каскета и му стискам палци. Дано скоро си ги хване и той.
Радослав Бимбалов
